Имало едно време... Нали така започват приказките.
 На края на селото имало полянка  и до нея наблизо малка дъбова горичка. На полянката си играели трите братчета: Работливко, Поспаланко и Мързеливко. А защо така се казвали? Сега ще ви обясня.
  РАБОТЛИВКО бил много работен. Играел си с братчетата, но ходел и в горичката и в една кошничка, която си бил направил от голямо листо събирал горски плодове: ягодки, малини, къпини, боровинки, круши. Сам си хапвал и носел на братчетата си и те да си хапнат.
   ПОСПАЛАНКО пък много обичал да си поспива.Сутрин братчетата му не можели да го събудят.Едното го гризвало лекичко по ушенцето, другото му захапвало опашцицата,а Поспаланко само  измърморвал едно: \" грух, грух\", обръщал се на другата страна и пак заспивал. Такива поспаланковци да ги оставиш и до обяд ще спят, че може и повече.
    МЪРЗЕЛИВКО ли? Уф! Не ме питайте за него. Какво да говорим за мързелан,  който не иска нищо, ама нищо да прави, а само да играе.
    Досетихте се, нали? Това били прасенца- такива едни мънички, хубавки, сладички, розовички , с весели очички, розови ушенца и малки опашчици, завъртяни като кравайчета.Те се родили в големия свинарник дето е на края на селото. Били много палави, много непослушни и много любопитни. Затова, без да се обадят на мама Грухка и на братчетата е сестричетата си, един ден излязли от свинарника. Искали да видят какво има навън. Вървяли, вървяли и стигнали до полянката. Тя много им харесала и останали тук да си играят. А какви игри играели, само ако знаехте! Тичали и искали да разберат кой ще стигне най- далече, надбягвали се, кой ще стигне пръв да шипковото храстче, берели се и какво ле още не. Вечер се прегръщали, сгушвали се и заспивали на полянката или под някое дърво в горичката.
   Било Лято, било топличко.Сутрин Слънцето се погалвало с топлите си лъчи по сладките муцунки да ги събуди. И през целия ден, докато извърви пътя си   им светело и ги греело. Всички се трудели и нещо правели. Птичките пеели в гората, пчеличките събирали прашец от цветенцата в кошничките си, да си направят мед, щурчетата свирели с гъдулките си а вечер светулките светели с фенерчетата си.
   Но Есента чакала Лятото да си отиде и тя да дойде на земята. Слънцето по- бързо изминало пътя си и по-рано  се прибирало в слънчевия си дворец, който се намирал далече зад високата планина и не топлело толкова много. Птичките отлетяли далече в топлите страни. Листата на дърветата падали и застилали пъстър килим по земята. Понякога някое любопитно облаче се спирало над полянката и изливало каничката си с вода върху прасенцата и ги намокряло. Те не му се сърдели. Окъпани и още по- хубави продължавали да си играят. Задухал и ветрец. Взело да става студено.
  Един ден Работливко казал на братчетата си:
  - Хайде, братчета, да си направим къщичка. Къде ще се крием от снега и студения северен вятър като дойде зимата?
   Но братята му не искали да знаят и продължили безгрижна да си играят.
   Работливко отишъл в горичката, намерил остър прът, изкопал дупка, събрал пръстта, с една кратунка донесъл вода от изворчето в горичката, омесил кал, направил тухли и ги изсушил на слънце. Събрал и камъни и започнал да строи.Той строй, а двете прасенца не му помагат, само безгрижна си играят.
   Къщичката станала за чудо и приказ. С вратичка, с прозорчета и с коминче.
   Минали още дни. Една сутрин Поспаланко се събудил рано. Станало му студено. Отишъл в горичката, събрал паднали клонки от дърветата и си направил дървена колибка.
  А Мързеливко ли? Било му студено и на него, но нали го мързало не му се правели тухлички, дори до горичката не му се ходело и той събрал от полянката слама и си направил сламена колибка.
   Дошла Земата , а с нея дошъл и Студения северен вятър. Той бил много лош и правел много пакости. Спрял се пред сламената колибка и така на шега духнал и... колибката станала на купчинка слама. Изтичал Мързеливко при Поспаланко и двамата зачакали. Дошъл Северняка, духнал веднъж- нищо не става, духнал( втори път и--- дървената колибка станала на купчинка клонки. Изтичали двете прасенца при Работливко. Тай ги посрещнал, заключил вратичката и зачакали. Дошъл Северняка и започнал да духа. Духнал веднъж- не става, духнал втори пък- пак не става, духнал трети път- къщичката и не се поклаща. Ядосаял се лошия вятър. Надул се и пак: духнал веднъж- не става, духнал втори път - пак не става, духнал трети път- Къщичката си стои, все едно ,че нищо не се е случило.Разгневил се злия вятър, надувал се, надувал се , на балон заприличал, още малко ще се пукне и пак задухал.Духал, духал, духал- къщичката си стои здрава и невредима.Засрамил се вятъра и се скрил в горичката.
 Братчетата се зарадвали и му друснали весело хорце. А какво ставало после? Паспаланко и Мързеливко навели засрамено главички. Разбрали, че да си непослушен и мързелив е много лошо и обещали на Работливко да станат добри, послушни и работни прасенца.
   Завалял пухкав сняг. Покрил с дебел бял кожух и покривите на къщите в селото и поланкота пред къщичката на прасенцата. Но те си били събрали желъдчета, гъбки и други неща и вече не се плашели нито от снега, нито от Студения северен вятър.