Слънцето танцуваше по синьото кадифе на небето. Пръскаше бляскавите си лъчи върху Ахетатон и галеше зелените води на Нил. На хоризонта се задаваше красив кораб с пурпурни платна- с цвета на утринното небе над Египет.
Везирът Ейе стоеше гордо изправен на палубата на великолепен боен кораб, с глава на златен сокол отпред. Връщаше се от преговори в царство Митани. Посещението му беше ползотворно и той се усмихваше самодоволно. Беше сключил съюз между Митани и Египет срещу техният общ враг- хетите.
Египет отслабваше все повече поради честите нападения на хетите и Везирът се беше обърнал за помощ към Вавилония и Митани.
Вече приближаваха бреговете на Божествения Ахетатон. От двете страни на градските порти се развяваха флаговете на града, а на брега беше кацнало ято ибиси.
Везирът трябваше неотложно да се види с Главнокомандващия Ай, но законът повелява първо да докладва на Фараона.
Ехнатон беше седнал в една от прекрасните зали на Атон, креслото му беше широко като за двама, обковано със злато, сребро и смарагди. От неговата немес строго наблюдаваше церемонията златна кобра, а в ръцето му страж му беше неговият жезъл. Майя стоеше от дясната му страна, а Ай от лявата.
Ейе се поклони -
- Светлина на дните ти царю! Виждам, че си в добро здраве, радост за очите ми!
- Слава на Атон! Велики Везире как минаха преговорите с хурийците и вавилонците?
- За Вавилония няма надежда. След великия Хамурапи Каситите гуляят във Вавилон. Там царската власт подтиска свещеничеството и анархията ги е превзела. Въпреки ,че осемте им порти са впечатляващи. А за Портата на Ищар мога да Ви говоря с дни, невероятна красота. Може да съперничи на нашият Ахетатон. Стените й са покрити с плочки в ярко синьо, жълто, бяло и черно. Имат релефи на лъвове, антилопи, дракони и грифони.
Тази Божия врата води към забележителни зикурати, най- впечатляващ е така наречената Валонска кула. Облицована със злато и небесносини гледжосани тухли- грандиозен и в същото време излъчващ изящество и грация зикурат. Но във техните великолепни дворци има много разврат. Жените им са дръзки прелъстителки с черна кожа и блестящи очи. Но стига за това. С хурийците сключихме съюз, ще се браним взаимно от набезите на хетите. А по моретата кръстосват червените кораби на финикийците и черните кораби на лидийските пирати. Ние също донесохме дарове - слонова кост, рисувана керамика, сирийски платове и злато и бисери за съкровищницата. Виждам в Египет се разливат здраве и благополучие! Слава на Атон !
Везирът се поклони отново.
- Велики Везире, утре сме организирали лов с нашия многоуважаван Ай, каним те да се присъединиш.
- О, велики царю, за мен ще е чест и удоволствие! Светлина на дните ти! Позволи ми сега да се оттегля за отдих от дългото ми пътуване.
Ехнатон направи знак и везирът напусна залата.
Преди да стигне до покоите си, Ейе влезе в един от храмовете и зачака.
- Слава тебе Ай!
- Слава тебе Велики Везире!
Двамата се поклониха в знак на уважение.
- Всичко подготвено ли е за утрешния лов? - попита Ейе с ехидна усмивка.
-Подготвил съм няколко бойни колесници за всеки случай, но мисля, че моите воини ще се справят бързо и без проблем. Няма да ме подведат, убеден съм, имай ми доверие.
- А робите, които охраняват Ехнатон? Ще се справят ли с тях твоите хора? Зок-Ха е в готовност, чака знак .
- Не се съмнявай във войниците ми Ейе, те са най -добрите. Само не знам как ще съобщим на царицата за смъртта на фараона, но това ще го мислим на момента.
- Ха, това е най -лесното. От една жена ли се боиш велики Ай?
Везирът се разтресе от смях. Махна с ръка и се оттегли.
Огненочервените сенки на слънцето вече бяха надвиснали над Египет като огнени езици, когато Фараонът и неговата свита излязоха от градските порти и се отправиха в полетата на лов. За изненада на всички, колесницата на Нефертити бе неотлъчно до тази на Ехнатон.
Ай и Везирът си размениха озадачителни погледи. Царицата беше със своята вярна охрана- въоръжени роби, колкото една малка войска. Тя като че ли надушваше подлия заговор и се беше подготвила.
Сред зелената растителност бягаха антилопи, край рекичките се препичаха хипопотами, а в полето препускаха жирафи.
Ловците се насочиха към две отделили се от стадото антилопи. Изпратиха ято стрели срещу тях.
Ехнатон беше в невероятно весело, превъзбудено настроение, радваше се като малко дете на забавна игра.
Ейе и Ай си размениха погледи, Ай се обърна и даде знак на един от воините си, като че ли му каза-
- Време е! Сега е моментът!
Нефертити следеше всяка тяхна мисъл. Когато един войник насочи стрелата си право към фараона, в ръцете й проблясна малък жезъл със синя светлина и тя порази ръката на стрелеца.
Група войници започнаха стрелба срещу царя и царицата. Везирът и Ай се приближиха към Ехнатон, симулирайки защитата му. Стрели свистяха от двете страни. Нефертити въртеше в ръцете си малкият жезъл и поразяваше заговорниците. Виждайки, че покушението няма да се случи, Ай и Ейе избиха останалите живи нападатели и охранявайки фараона и царицата, ги ескортираха обратно до Ахетатон.
Ехнатон и Нефертити се оттеглиха в покоите си.
- Имаше измяна, заговор- говореше ледено царицата.
- Ай и Везирът са изменници. Щяха да те убият.
- Не може да е вярно, Слънце на дните ми! - отвърна невярващо Ехнатон, но беше уплашен от случилото се.
- Те са едни от най-верните ми хора. На тяхната подкрепа и защита разчитам.
Нефертити гледаше войнствено някъде в далечината, а Ехнатон се беше свил на своя трон като виновно и изплашено дете.