Живял някъде един мъж. Колкото мързелив бил, толкова и глупав, ако не и повече.
Като бил малък, майка му не го научила на труд и само го хранела, а той лежал и нищо не правел. После пораснал, ама мързелът му останал и дори не се траел. По цял ден лежал в леглото, само охкал  и майка му и баща му продължавали да го хранят. Да, ама никой не е вечен и скоро родителите му се разболели и си заминали от този свят.
       Мързеливият глупак стоял гладен, стоял и един ден казал:
       - Сега ще стана, една стоножка ще хвана и ще я оженя за свинята. Еха! После като се роди прасето - сто свински бута ще имам и ще ям, ще ям…
       Присмели му се съседите, че такова  чудо ни се чуло, ни се видяло, а и глупакът го домързяло  и не станал от леглото. На другия ден рекъл:
       - Сега ще стана, една пчела ще хвана и ще я оженя за кравата. Аз ще лежа, а тя ще ми носи в устата мед и пчелно млечице...
       Присмели му се отново съседите, че такова чудо ни се чуло, ни се видяло, а и глупакът го домързяло и не станал от леглото. На следващия ден казал:
       - Сега ще стана, едно птиче ще хвана и ще го оженя за камилата. Ще се роди камилска птица. Аз ще лежа на гърбицата й, тя ще ми снася големи яйца, аз ще ги печа в  камилската вълна и ще ям, ще ям...
       Присмели му се съседите, че такова чудо ни се чуло, ни се видяло, но глупакът и този път го домързяло и не станал от леглото.  Вече ожаднял и на другия ден  рекъл:
       - Сега ще стана, водата ще впрегна, с въже ще я вържа и вкъщи ще я дакарам. Аз ще лежа, а тя сама в устата ми ще се излива…
       Присмели му се пак съседите, че такова чудо ни се чуло, ни се видяло, но глупакът пак го домързяло и от леглото не станал. Вече измръзнал и на следващия ден казал:
      - Сега ще стана, слънцето ще хвана, вкъщи ще го доведа, с юргана ще го завия, че да ме топли, топли, а аз да си спя спокойно…
      Ама пак не станал и съвсем се отпуснал, сякаш се предал и не му се живее. 
      Ядосали се съседите. Омръзнало им глупостите на мързеливеца да слушат и решили да го накажат. Двама от тях бели чаршафи взели. Единият с черна боя боядисали, а другия бял оставили. Вечерта в чаршафите се загърнали и в къщата на глупака отишли. Вързали го с въжета да ръцете и краката.  Единият съсед на тавана се качил, а другия в мазето слязъл. Затропали, завикали и мързеливеца задърпали нагоре-надолу…
      Уплашил се оня и започнал да крещи:
      - Кои сте  вие и какво искате?
      Този, дето бил в белия чаршав от тавана казал:
      - Аз съм ангел и ще те водя в небесата.
      - Не искам! – отвърнал мързеливият глупак – И там трябва да се яде.
      Тогава се обадил другият съсед от мазето, завит в черния чаршаф:
      - Тръгвай тогава с мене долу в земята при другите дяволи. Там ще носиш дърва и огън ще палиш.
      - Ааа, не искам! –отвърнал мързеливият глупак – Не зная как се прави това…
      Ядосали се отново съседите. Грабнали по една тънка пръчка и започнали да го удрят където им падне:
      - Ставай, глупако! – викали те – Ако утре не се хванеш за някаква работа, пак ще дойдем. Така хубаво ще те разтеглим, че главата ти в небесата ще стои и там ще яде, краката и ръцете ти в земята ще са, дърва ще носят и огън ще палят, а тялото ти ще се люлее на този свят и всеки ще ти се смее.
      Уплашил се мързеливецът и на другия ден още в зори станал от леглото. На чешмата първо  отишъл, измил се хубаво и вода донесъл. После къщата почистил и на съседите помогнал – на единия дърва насакъл, а на другия  тревата в двора окосил. Платили му те, а той с парите хляб и сирене си купил. Хапнал сладко, сладко и доволен си казал:
      - Ей, браво на мен! Та то не било трудно, нито страшно! Довечера, ако дойдат ония – белия и черния, да му мислят! Хубаво ще ги подредя, ако ме задърпат. Ако нищо не кажат, че им благодаря, че ме спасиха от мързела и от глупостта…


Рая Вид, 08.02.2013