Какво ни казва мълчанието

  Какво ни казва мълчанието?  Какво говори на другите за нас самите?  Това е интересен въпрос или може би сентенция на определена емоция в човека. Когато мълчим  в нас говорят други „думи, които се пишат от душата, сърцето или нещо, което е преживяно и не можем да го кажем с думи. А дали не се страхуваме? Нещата са объркващи по този начин, но в по-голямата си част имат логика, а и не само такава. Мълчанието говори. Мълчанието е силата на това, което ни се иска, но думите са безсилни. А дали е така? В това кратко изложение за мълчанието, като емоция и състояние на човека се описват причините, които в по-голямата си част са противоречия .А дали е така? Мълчанието е скрита дума, мисъл. Но как да я разберем. Как да сме сигурни, че именно по този начин се казват красивите неща. А дали е така? Въпрос след въпрос. Отговор след отговор. Важното е да разбираме човека до себе си и тогава няма да си задаваме тези въпроси. Защото мълчанието е силата на скритото чувство, стига да е красиво и искрено. Както първата любовна трепет се обажда в нас самите в ученическите години и мълчим, не смеем да заговорим любимия за нас човек, таим дъх да го видим, да го зърнем, да изчакаме последния звънец и да си тръгнем след него от училище с надеждата, че ще се обърне и ще ни заговори. А ако  и той мълчи. Нима в него не се пораждат същите чувства? Дали?!  Или отново страха ще ни отнеме думите и ще се наслаждаваме на това мълчание, че ни иска и желае. А дали мълчанието е сила? Да. Тогава когато знаем, че с него ще бъдем разбран, както упоменах         по-горе. Но тук поставям едно голямо НО! Думите идват от нас самите, от това което сме всъщност и с мълчанието, ако разберем, че може и са дава любов, то тогава сме силни, и то по свое му. Нима трябва да се страхуваме от  мълчанието? Не. Ние трябва да го разбираме, но и да бъдем разбиране. С търпението, като на отминаващ пороен дъжд от емоции, след който изгрява слънцето и се показва разноцветната Дъга. Дъгата на нашата надежда. Там, където момчетата стават момиченца, а момичетата момчета,      по-поверие, не по-логика. По поверието за разбирането, че всички искаме да сме разбирани и обичани, така че и дъгата на щастието, разноцветна, но красива, защото и дъгата мълчи, но всички виждаме много в Нея. Любов и красота