Лятното небе помръкна и бързо придоби онзи тъмен, отровно сивосин цвят, предвещаващ идването на лятната буря. Полудял вятър заблъска с вой стените на къщите, дърветата застенаха под мощните му пориви, светкавици раздраха небето и започна канонадата на гръмотевиците. Заплющя пороен дъжд. Мътни потоци вода потекоха навред. Бурята вилня за кратко и стихна отведнъж, както и беше дошла. Над селото се изви пъстроцветна дъга и аз изтичах навън да й се порадвам. След мен на улицата изскочи и Димчо. Появи се чичо Богдан, който със запретнати крачоли на дочения си панталон газеше в дълбоките локви по улицата. Беше мокър до кости – изглежда бурята го беше заварила в полето.
– Хей, юнаци, какво ще кажете за една разходка след дъжда?
– Може. Ще ни изчакаш ли докато обуем подходящи обувки?
– За какво са ви обувки? Ще ходите боси, като мене. Знаете ли колко е приятно да газиш в топлата кал?
Ние се колебаем.
– Какво, не искате ли? Тръгвайте докато се усеща мирисът на колендрото и свежестта на озона.
След тези думи последвахме примера му. Отначало беше малко неприятно усещането от проникващата кал между пръстите на краката. После усещането се промени в лек, приятен гъдел.
Излязохме извън село. Земята светеше измита от дъжда. Цветята и тревите бяха невероятно свежи и красиви. На разкаляния път пред нас се появи някакво пъстро животинче. Аз го забелязах пръв.
– Чичо, виж какъв шарен гущер. Досега такъв не съм виждал.
– Че къде да го видиш. В града ги няма по тротоарите. Добре, че са ваканциите, та да опознаете малко природата.
– Какво е названието на гущера?
– Това не е гущер – смее се чичо Богдан. – Това е дъждовник. Нарича се още Огнен саламандър и е най едрият представител на семейство Саламандрови. Принадлежи към разред опашати земноводни. Сигурно се досещате защо се казва така?
– Защото излиза след дъжд ли?
– Точно така. Той живее по влажни гористи и сенчести места. Обикновено се крие под камъни, корени и в дупките на някои животни. Излиза нощно време или след дъжд, като кого? Хайде, спомнете си.
– Като дъждовния червей – отговорих бързо аз.
– Правилно. Дъждовникът има на предните си крака по четири, а на задните по пет пръста. На дължина тялото му достига до 28 сантиметра. Окраската му виждате каква е – черна, с големи жълто-оранжеви петна. Някои екземпляри са почти изцяло черни, докато при други жълтото преобладава. Той се забелязва отдалече и животните го отбягват.
– Защо?
– Причината е, че изпуска силно отровна течност от жлези, разположени отстрани на главата. При раздразнение кожата на дъждовника отделя отровен бял секрет, с който причинява на гръбначните животни силни мускулни конвулсии. Дъждовникът е способен да разпръсква тази отрова срещу хищници, за да обезкуражи нападателя. С нея той се защитава от враговете си. Тя може да умъртви птици, влечуги и земноводни. Следователно окраската е предупредителна и има защитен характер. Движи се бавно и тромаво. Във водата плува чрез извиване на тялото и на опашката.
– С какво се храни?
– С бавно движещи се – охлювчета и червеи. Той хваща плячката си като жабите, само ако тя се движи. Улавя я с предните зъби или със задната половина на езика, на която тя залепва.
– Лакомо същество ли е?
– Не. Дъждовникът може да издържа продължително време на глад. Напролет отива във водата, където снася яйцата си в момента на излюпването им.
– Къде прекарва зимата? – пита Димчо.
– В сухи, защитени от студ места, по много заедно.
– Колко живее?
– До 18 години.
Напразно надничахме в тревите, където дъждовникът нагази. Искахме да го разгледаме по-отблизо, но той вече се беше скрил.
В това време чичо Богдан спря до едно растение и като ни изчака да отидем до него, каза:
– Запомнете го, нарича се полски синап, от семейство кръстоцветни. Много вреден плевел. Пролетно време цели ниви пожълтяват от него. Той е едногодишно тревисто растение, което израства много бързо, макар, че пониква по-късно от посевите, настига ги и ги изпреварва. Само за два, три месеца достига до 60 сантиметра, разклонява се и задушава културните растения.
– Устойчив ли е на сушата?
– Да. Кореновата му система е силно разклонена и прониква дълбоко в почвата, откъдето изсмуква големи количества вода и хранителни вещества. Едно растение полски синап изсмуква 6 пъти повече вода отколкото едно растение овес. По този начин той изтощава почвата и с това намалява и влошава добивите от посевите. Листата му са така разположени, че да се огряват добре от слънцето и да пречат на другите растения да израстат наблизо. Погледнете цветовете, те образуват гроздовидни съцветия, разположени по върховете на разклоненото стъбло. Ярката багра на цветовете и нектара който се отделя в основата на тичинките привличат насекомите, те събират нектара и извършват кръстосано опрашване.
– Пчелите кацат ли на него?
– Полският синап е важно медоносно растение. Отличава се с голяма плодовитост – само едно растение може да даде до 23 000 дребни семена, което спомага за неговото бързо разпространение. Семената узряват по-рано от семената на посевите, Преди прибирането на реколтата те са вече узрели, посяват се по земята, където презимуват.
– И всичките ли поникват после, чичо?
– Едни от тях поникват веднага на следващата пролет, а други се запазват в почвата за няколко години, без да загубят кълняемост. Кълняемостта на семената е голяма, при благоприятни условия покълват 100% от тях. Това затруднява борбата с полския синап.
– Освен от пчелите за мед, за друго не може ли да се използва?
– Семената на някои видове намират приложение в медицината, а също и за приготвянето на подправката горчица. От тях се получава масло за правене на сапун.
Небето се беше очистило от дъждовните облаци и беше почервеняло от заревото на залязващото слънце. Чичо Богдан присви очи срещу косите му лъчи, разкърши рамене и рече:
– За днес стига. Да се прибираме, че както са ми влажни още дрехите от дъжда, малко хладно ми стана.
Гъстата кал лепнеше по босите ни крака, тежеше и затрудняваше ходенето. Но ние крачехме напористо, напъвахме сили да не изоставаме и да догонваме широката крачка на чичо. Може би щяхме да успеем да се приберем преди слънцето да се скрие зад далечния потъмняващ хоризонт.