Във тази бяла, бяла вечер,
бяла като шепот на листа
едно момиче свиреше на флейта
и звуците превръщаше в сълза.
А долу нейде между клоните
безумно влюбен в песента
седеше вятърът и ронеше
въздишка след въздишка в есента.
Едно момче със роза във ръката
вървеше неуверено в нощта
и музиката го доведе пред вратата,
която криеше вълшебна красота.
Тогава вятърът – магьосник стана
и прекоси на пръсти мрака син,
почука на прозореца и без да чака
във стаята се втурна като дим.
Във тази бяла, бяла вечер,
бяла като шепот на листа
едно момиче крачеше със роза,
едно момче със песен на уста.