Между нашето село и съседния малък град расте гъста гора. Тя не е много голяма, но в нея има много животни и птици - големи и малки...

     Всички си живеели задружно - уважавали се, дружели си и си помагали. Малките: зайчета, сърнички, катерички, мечета и други малчугани безгрижно си играели - Славеят и сладкопойната Чучулига пеели чудесни песни, а щурчетата свирели с малките си гъдулки. В гората имало мир, било спокойно и весело.

      Докато в гората не дошла, кой знае от къде, една бъбрива Сврака. Тя прелитала от селото до града и каквото е чула и видяла, бързала да го разкаже и така за кратко време всички в гората  знаели какво има в селото и какво става в града.

       Бъбривата сврака много обичала лъскавите неща и крадяла. Щом видела стъкълце, лъскаво копче веднага се спускала и го взимала. Като види отворен прозорец в града, кацвала на перваза  и ако детенцето си яде попарката с мляко, връхлитала, грабвала му лъскавата лъжичка и бързала да избяга, докато не е дошла майката на разплаканото дете. Влезнала през отворените прозорци на други къщи и си крадяла: герданчета, пръстенчета, обички - всичко каквото види да блести. Обитателите на гората взели да й викат: „ Крадливата Сврака” На нея никак не й харесвало това и се сърдела. Искала да й викат: „Хитрата  Сврака”, защото се мислела за много хитра, щом успявала да надхитри всички и да си вземе това, което си е харесала. А лъскавите неща, които си била откраднала, станали толкова много - цяла купчинка.

        Но най - лошото било, че Свраката облечена в черно имала и черна душа. Тя била много лоша и направила много лоши неща. За кратко време скарала животните и птиците. На всеки казвала нещо лошо за съседа му, за приятеля му. Скоро всички започнали да се гледат враждебно, да не се поздравяват, да не си дружат, да не си ходят на гости, да се заключат сами в къщичките си от страх някой да не им направи нещо лошо.

       Един ден Лъвът – царят на животните, събрал всички, които живеели в гората на горската полянка. Трябвало да решат как да накарат тази лоша птица да не прави повече пакости. Мислили, мислили, всеки предлагал нещо, което не се приемало. Накрая се обадила Совата. Тя била най-умната не само сред птиците, но и от живачните. Знаела имената на звездичките в небето, знаела къде живеят Слънцето и сестричката му Луната и още много, много неща знаела- Тя понаместила големите си очила и направила своето предложение, което се харесало, било одобрено и всички се захванали за работа. Сърничката Хубавелка и сестричките й изкопали с копитцата си дълбока яма. Птичките събрали от земята орехови черупки, с тях донесли вода от горското изворче и я напълнили до горе. Хвърлили и няколко върбови клонки, за да не изглежда водата толкова дълбока. Орелът донесъл едно стъкълце, което видял от високо на пътя до селото, закрепили го между клонките и то заблестяло като сребърно, щом Слънцето го огряло. Зачакали. Дошла Хитрата Сврака и погледнала във водата. Като видяла стъкълцето спуснала се да го вземе, но краката й се заплели в клонките и тя ни насам, ни натам, не могла да излезе от водата. Всички взели да се смеят и запяли тази песничка: „Хитрата Сврака с двата крака падна във водата и се заплете във върбалака” Посмели се, попяли си и нали били добри не искали да измъчват повече свраката. Те само искали да й дадат добър урок и да  е накажат за сторените злини. Катеричката подала рунтавата си опашница, свраката е захапала с човката си и Рунтавелка я извадила от водата. Мокра и засрамена Хитрата Сврака обещала да не прави повече така.

Всичко това ми го разказа една друга сврака, моя приятелка. Тя идваше в нашия двор на село, аз й давах хранилка, а тя  ми разказваше какво е чула и видял Така станахме приятелки. Разказа ми и всичко което се беше случило в гората. Помоли ме на никого да не казвам за тава. Аз й обещах. И какво нахраних? Всичко разказах на вас и признавам си, постъпих много лошо. Всеки трябва да си държи на думата и да изпълнява даденото обещание, нали?