/Посвещается А. Синеглазову 1980г-2003г/



Обгоряло, изпепелено небе. Черна болезнена бездна.
Облаците стихийно-шеметни, обезумели върлуват...
Зад тях пребледняла се крие ужасена, безлика Луна...
И само тревожните стонове на вятъра скитник се чуват...

Дървета призрачни - уродливо люлеят се в транс.
Грабливо протягат сгърчени клони, безумни за власт.
С обречен шепот, на ритуал странен и в жертвен танц,
като сълзи, капят листата. Загиват, но тихо. Без страст.       

Гората страшна и пуста е! В милиони конвулсии е стаена...
Сенки страховити бродят из мрака - неуловимо безплътни...
Увисва тежко из въздуха с крясък, обесена и уви, примирена,
среднощната скръб на уморените птици, залутани и безпътни.

........................................
 
Той е някъде там... Почти бездиханен е. Лежи в храсталака...
Пречупил в спазъм гръбнака. Самотен и горд.Той е Вълк Единак!
Трогателно нежно обгърнатот хищните пръсти на острата драка...
Все още яростен, кървав, озъбен! На Смъртта чака злокобния знак.

За него Тази нощ е последна, а утре... Друга вече няма да има...
Удавени в пяна, потъват в гърлото... ръждивите, дрезгави хрипове.
Жестока болка вълчата сила изпива- мощна, свирепа, неумолима.... 
Но и те лежат някъде там! Убийците негови! И са огризани трупове!

Очите кървясали търсят да видят Гората - беше Майката негова...
Последно сбогом да си вземат с Луната - Другарка бе негова...
С последен любовен вой ще изпрати Ноща- Любимата негова!
На самотния Воин, на Вълка - последния дъх ще попие Вселената!
                                                                                                                                         Вселената силна и горда, жестока! Негова- Вълча Посестрима!

Всичко принадлежи на силните, смелите, гордите!
Единствено Те могат и знаят как!
Да завоюват и завладеят завинаги...
Да направят Своя... дори Вечността!



................................................

/И правильно в каком-то фильме чеченский старик сказал: \"Мужчина может быть либо волком, либо овцой!\"/

by Antonina