На север игрива река е дошла,
наречена Янтра, с немирна водица...
Не е била сякаш игрива река -
била като чудна мома-хубавица...
Тя имала гъвкава, нежна снага,
небесни зеници, къдрици безкрайни...
Душата й пеела за любовта...
С тополи крайбрежни споделяла тайни...
Залюбила момък със волна душа.
От обич обляла е тя бреговете...
И днес тази приказка за любовта
реката с тъга на рибарите шепне...
Реката е жива. И гледа ни тя...
Не спира, а вечно напред продължава...
Тя светлите хора с прекрасни сърца
със своите сини очи поздравява...
Марин Тачков
\"Български песни\" /2002 г./