Светът край нас е двойствен и коварен
и същностното няма форма ясна.
Нима е кръгла Любовта, квадратна – Вярата,
триъгълно ли е за нас Прекрасното?
Без форма са Страдание и Вечност,
без форма – Знанието, Светлината,
Надеждата, Стремежът към далечното,
прозрачната аура на Душата...

Най-истинското е необяснимо –
безформено, но същностно до болка;
каква природа Щастието има,
дали тежи Възбудата, и колко?
Това, чиято форма днес е трайна,
то няма същност, а предназначение.
Природата на същността е тайна,
зад очевидното стои съмнение.

Предметите, които ни помагат,
са средство – те ни служат, но не раждат:
отпиваме от чаша глътка влага,
но чашата не утолява жажда.
Не хлябът, не плодът и не месото
на масата глада ни ще заситят –
те носят Формата, но Естеството...
...то няма форма, то остава скрито.

И може би ако разчупим само
устойчивата форма на нещата,
ще стигнем същността – това голямо,
което у човека е душата.
Цветът, мелодията на живота
– безформени – са само Същност ясна.

Дали да счупим формата?
Защото
най-същностното е и най-прекрасно...