Не знам, кой как и за какво се възползва от многобройните сайтове, в които се „губи” адски много време, но аз, чрез и от същите тези сейтове съм си създала невероятни приятелства, с които мога само да се гордея. Една от тези Приятелки е Рая Вид, с която често разговаряме, и се виждаме. От цяла седмица, че и повече, не беше се появявала и започнаха да ми липсват разговорите с нея, защото е Дама – умна и трудолюбива. Присветна Скайпа ми! Оооо, Рай! Появи се!

- Тук съм вече Славе! Нямаше ме цяла седмица. Мама почина и ми чоглаво. Прибрах се снощи от Ямбол - ето защо е отсъствала толкова време. Почти мигновено й отговорих.

- Ооооо, мила! Моите съболезнования! Загубата е несравнима! И, неличима! Видях, че те няма, но си мислех, че си претоварена от работа! – а на очите ми залютя.....

- Благодаря, за разбирането! До сега слушах две песни на Емил Димитров \"Песен за моята майка\" и \"Каква невеста си била ти мамо\" Пуснах си и \"Майчице свята\" на Мими Иванова

- Дълго време ще си ги слушаш! И аз си ги слушам вече 30 години! И колкото повече ги слушам - толкова повече ми липсва Мама! Никога няма да те отболи, скъпа!

- И аз така си мисля – усетих тъжната й въздишка,

- Майката никога не се забравя! – казах и аз с моята си, също така, тъжна въздишка.

- Милата, спести ми много и се държа до последно, като казваше ,че „нищо и няма и ще се оправи”.

- Нали? За да не се тревожиш! Майка! Децата им да са си спокойни!

- При теб всичко наред ли е?

- Да, мила! Всичко е в релси! Никос е на работа тази вечер! Аз пиша една дипломна работа (имам един грък-Магистър) – става стархотна! Пък и да си добавя нещо към пенсията - не се оплаквам, че е ниска - но все не достига! Че, то, на кого ли му достигат парите - огън да ги гори, без тях не може!

Пообсъдихме вината на финикийците, защото са измислили тези знаци! За да ни тормозят само - а за оня свят не ти трябва нищо- някъде и голи ги погребват

- Абеее! Най-лесно е без нищо - на всеки - толкова, че да живее нормално! Лошото е, че всеки това нормално го разбира по различен начин!

- Така е! Рай, другата седмица, може би ще се събираме - ела, независимо къде - аз ще ти се обадя допълнително! Знам, че Душицата те боли - но да се разсееш малко поне!

- Ние с брат ми оставихме къщата на едно младо ромско семейство с две момиченца на 7 и на 5 години - да я пазят и да обработват двора,  само срещу това, да си плащат тока и водата. Оставихме дрехи, мебели, съдове инструменти... всичко. Роднините ни казаха ,че сме луди, а предния ден говореха, че за два дни  къщата ще я окрадат до последния камък. Направихме един ранен коледен подарък

- Добре сте направили! Поздравления! И те са хора! Какво са виновни, че са се родили такива! Ние да не сме по-добри? – наистина се възхищавах на решението и постъпката им.

- А тези са и доста начетени и са от българските – доуточни Рай.

- Чудесно! Е, и аз бих направила същото. Поздравления – още веднъж! Майка ти, сигурно се гордее с вас и ви Благословя! -

-  Дано! Дори написах днес един разказ за това. Искаш ли го?

Нямаше нужда да ме пита. Сигурна бях, че е много хубаво написан - разказа! Бях убедена, че е пропит от болка от загубата  на скъп Човек. Ето го и разказа.

„ За зло или за добро”

      - Батко, дали направихме добро, а? Мама няма ли да се обърне в гроба?

      - Не се притеснявай, сестричке! - отвърна побелелият мъж и прегърна жената до себе си - Както виждаш, остаряхме и ние... Кой ще се върне тук?... Знам, знам - родителите ни с труд и пот са събирали всичко, а ние с лека ръка, за три дни го пропиляхме... А може и да не сме го пропиляли! За добро е, за добро! На оня свят ли да го носим? Аз по чужбина, а ти в далечния град... Пък и децата ни вече са осигурени... Защо да се разграби всичко? Сама виждаш -наоколо жива душа няма, а бурени и развалини колкото искаш...

     Мъжът млъкна, а жената въздъхна. После заключиха всички врати с катинари, погледнаха за последен път бащиния си дом и от очите им се търколиха по няколко сълзи за всичко свързано с него. Дори изплуваха детските им спомени и лудории...

     Нямаха повече работа тук. Нямаше кой да ги посреща и изпраща. Погребаха татко си преди девет години, а майка си преди пет дни. С нея си отидоха надеждите и връзките им с този далечен край. Корените им вече бяха отсечени... Мъжът живееше в чужбина и нямаше намерение да се връща. Сестрата  беше болнава напоследък и едва ли щеше да работи този голям двор...

     Колата потегли. Отбиха се на гробищата и запалиха последните си свещи. Нямаха повече работа тук поне за сега...

     Трябваше да продължат пътя си. Минаха през ромската махала и спряха пред една малка, но спретната къщурка. Почукаха  на старата врата и зачакаха. Отвориха им млади жена и мъж с две красиви мургави момиченца на седем и пет години. Братът и сестрата подадоха връзката ключове за родната си къща с думите:

     - Пазете я!  Работете двора и го ползвайте със здраве. Ако ви хареса, останете колкото искате... - после тръгнаха, без да се обръщат, нито пък чуха  благословията на стреснатите цигани. Бяха им оставили всичко - и дрехите, и мебелите, и съдовете... Нищо не искаха в замяна... А до Коледа беше още далече!

- Благодаря, Рай! За разказчето! Прочетох го! Хвана ме за сърцето! Чудесно сте постъпили! Предварително говори ли с тези хора? -

- Не! Момчето беше един от гробарите. На втория ден попитал братовчед ми, а оня почнал да се цигани ,че ще им дава ключовете той ,че ще ги контролира, че да му дават нещо и т.н Направихме едно споразумение, за да имат сигурност и оставихме един екземпляр при кмета, за да не ги тормозят роднините ни

- Браво! Ето – това е великолепен Коледен подарък! Можеш да бъдеш сигурна, че Майка ти, ви се възхищава – за добротата и за добрите ви сърца. И аз ви се възхищавам – за щедростта

- Брат ми му каза, ако иска да бъде негова собственост къщата и двора около 4 декара, когато събере три хиляди лева, за да се покрият разходите по продажби и формалности, може и да си го купи

- Тези хора са късметлии! Никога няма да злоупотребят или да ви забравят!  Доброто се помни! Благословени сте, с брат си - носите големи Сърца, пълни с Човечност.

- И аз така мисля - нека поне имат полза от него – повече примирено, отколкото тъжно прозвучаха написаните думи.

- Сигурна съм, че са плакали от радост! И от благодарност! Сигурно,  са ви благославяли, до Бога.  Пиши! Аз ще отида да си направя чай – нещо ми дере гърлото.

- Мам, близваше щипка нишадър и се оправяше бързо – дори и думите, изписани на екранчето, прозвучаха тъжно и болно, заради това, че  ......

- За жалост, или за добро – у дома нямам никакви лекарства или нещо подходящо за подобни случаи – освен билки за чай, които съм брала сама, от Балкана!

Рай повече не ми отговори! Сигурно думата „Мам” отново е напълнила очите със сълзи!

 (Публикувах разговора с Рай и разказа й, без да взема разрешение. Дано само да не ми се сърди!)