Живяла на света една красива, но горда и надменна принцеса. Считала себе си за голямо величие и вечно се подигравала на другите. Този бил такъв, онзи бил онакъв, трети бил не знам си какъв. Омръзнало им на хората да я слушат и все искали някой да я накаже.
            Един ден принцесата минавала с каретата си покрай една зеленчукова градина. Видяла там някаква възрастна бедна жена и започнала да й се надсмива:
            - Гледайте, гледайте - стара дрипава жена! Прилича на раздърпана презряла зелка.
            Казала това няколко пъти, но старицата я чула, обърнала се и продумала:
            - От зеле се пази! Зеле не яж! На децата си не давай! Дъщерята в зелка превърни. Проклета бъди и завинаги млъкни!
            Засмяла се принцесата и продължила пътя си. На думите внимание не обърнала.
            Минало време. Принцесата се омъжила за принца на съседното царство и чакала вече дете. Много искала да си хапне зеле, но като посегнела към салата или към някаква гозба, приготвени от този зеленчук, нещо я первало през ръката или стомахът й се свивал и тя се отказвала. Затова забранили на готвачите да готвят зеле, а на градинарите да го сеят.
            Младата царица родила прекрасно момиченце, но раждането било тежко, царицата си прехапала езика и загубила гласа си. Обичала дъщеря си и мълчаливо й се радвала.
            Момичето растяло и ставало все по-хубаво и по-хубаво. На осемнадесет години било вече по-красиво от майка си. Скоро наближавал рожденният й ден и в двореца се очаквало голямо празнинство.
            За беда или за добро старият готвач се разболял и пристигнал нов от далечна страна, който се славел с най-различните си кулинарни умения. Приготвил страхотни вкусотии. Оставало да напарви и салатите. Точно в този момент принцесата влязла  в кухнята, за да разгледа всичко сама. На масата в красива купа стояло нарязано на дребни парченца кисело зеле, полято със зехтин и поръсено с червен и черен пипер. Девойката не била виждала такова нещо и си боднала едно парченце с вилицата. Сложила го в устата си и му се насладила. Вкусът бил сладко-кисел и приятен, но още щом го преглътнала, стомахът я свил, тя се привела на две, после се свила на кълбо и се превърнала в дрипава узряла зелка. Готвачът се уплашил да не го накажат и избягал. Тържеството се отложило.
            Зелката пък се страхувала да не я разрежат и скочила през отворения прозорец. Дълго се търкаляла надолу по пътечката и стигнала гората. Спряла пред къщичката на Зайко и почукала. Излязъл той и се зарадвал:
            - Я, само зеле, само дошло! Ще си хапна добре и ще имам и за другите дни.
            - Не ме яж! – обадила се зелката , а Зайко се уплашил и се разтреперил:
            - Ама… Ти?... Как?... Говориш ли?
            - Не се плаши! – отвърнала зелката и му разказала всичко - Моля те, помогни ми!
            Замислил се Зайко. Сетил се, че чувал от дядо си за някаква история. Бил в зеленчуковата градина, когато майката на принцесата се подиграла на някаква старица, а тя се оказала магьосница и изрекла следните думи:“От зеле се пази! Зеле не яж! На децата си не давай! Дъщерята в зелка превърни. Проклета бъди и завинаги млъкни! ” Какво да прави? Как да помогне на красивата принцеса? Та тя не била виновна за гордостта и надменността на другите! Явно и царицата от това проклятие е онемяла. Ами сега? Стоял и мислил, мислил и стоял, и накрая рекъл:
           - Принцесо, ти стой тук и не мърдай! Аз отивам да търся оная старица. Дано да се смили и магията да развали.
           Речено и сторено. Ама къде да я търси?
          Дълго вървял. После скачал и подскачал. Накрая бягал и по баирите се катерил, но стигнал върха на планината, а там под едно дърво странна къща от зеленчуци видял. Имала тънки крака от праз. Стените й били направени от зелки, а прозорците от люспи на лук. Вратата била от наредени картофи, а керемидите от червени малки репички. Три  големи моркова стърчали вместо комини. Къщурката се клатушкала на ляво и на дясно, а Зайко бил много гладен. Въобще не се замислил, а се покатерил на покрива и започнал да яде от керемидите. Хубаво си хапнал и на един комин се подпрял. Дори заспал. Ама глас силен го стреснал. Погледнал и дрипавата жена видял. Тя го попитала:
            - Как можа от къщичката да ми ядеш? Слизай веднага и се хващай за работа! Ще отидеш в зеленчуковата градина долу в селото. Ще извадиш червени репички. Тук ще ги донесеш и покрива ще ми поправиш. Ако не, тебе с моркови ще сготвя и ще те изям.
            Уплашил се Зайко, но изпълнил заръката за магьосницата. Да, но от работата се изморил и пак огладнял. Този път от комините си хапнал. Но пак го видяла жената:
            - Как успя от къщичката да ми ядеш? Слизай веднага оттам и се хващай за работа! Отиди в зеленчуковата градина долу в селото! Извади моркови и тук ги донеси! После комините ми поправи! Ако не, тебе със зеле ще сготвя и ще те изям.
            Уплашил се Зайко, но изпълнил  заръката на магьосницата. Да, но от работата се изморил, огладнял и се чудел какво да прави. Почакал да се стъмни и когато жената легнала да спи, той първо изял морковите, а после и репичките. След това и зеле хубаво си хапнал, а накрая останалите зелки една по една надолу от планината пускал. Търкаляли се те, търкаляли и стигнали в гората пред къщичката му. После и той се прибрал и зелките една до друга наредил. След това скрил принцесата – зелка между тях.
            На сутринта старата дрипава жена като се събудила, що да види – нямала покрив над главата си, а къщичката й без стени, а само на крака от праз стои и врата от картофи крепи. Ядосала се и слязла от планитата. Право пред къщата на Зайко спряла и силно се развикала:
           - Излизай, крадецо такъв! Как можа? Как успя? Я бързо зелките ми върни, че да не взема да те сготвя набързо и да те изям…
           - Добре! – отвърнал Зайко – Ще ти върна зелките и сам къщичката ще ти поправя и обещавам повече от нея няма да ям, но само при едно условие. Ще сторя това, ако ти познаеш коя от всичките зелки не е твоя.
           - Ха-ха-ха! Всичките зелки са мои – отвърнала магьосницата и започнала да ги брои. Броила ги на дясно, броила ги на ляво, броила ги направо, броила ги отзад напред, броила ги отдолу нагоре и обратно, но всеки път с една излизали повече. Стара била вече жената – недовиждала , а и сетивата и отслабнали и колкото и да се мъчела да подуши зелките, всичките по един начин миришели. Ядосала се и креснала:
           - Предавам се! Надхитри ме… Искай, каквото ще искаш от мене и ми се махай от главата, че ми омръзна играта…
           Засмял се Зайко, извадил принцесата - зелка  и каза:
           - Искам магията да развалиш и дъщерята с майката да спасиш!
           Старицата се ядосала, носвалила забрадката си от главата, покрила зелката с нея и започнала да си мърмори нещо. Ама Зайко глупав не бил. Веднага разбрал, че  тази жена произнася проклятието отзад напред буква по буква и като стигнала до първата буква, се чул гръм, извил се вятър и жената отлетяла на някъде. Пред него стояла чудна хубавица. Прегърнала го принцесата, благодарила му и в двореца го завела. Посрещнала ги царицата с думите:
          - Добре си ми дошла, дъще! Жив и здрав да си ми Зайко! От днес ще бъдеш главен градинар в царската зеленчукова градина. Ще се грижиш за всички растения и ще ядеш колкото искаш. В градината никакви стари непознати жени със скъсани дрехи няма да пускаш, нито пък зелки ще ги наричаш! Ясно ли ти е?
           Съгласил се Зайко и заподскачал от радост и там на работа останал. Скоро такава чудна градина направил, че всички в двореца се гордеели с нея и канели непрекъснато гости от цял свят да я разглеждат. Всичко било добре подредено, чисто и красиво. От нея готвачите взели зеленчуците за новия рожден ден на принцесата и приготвили най – вкусните ястия, които някой някога бил ял дотогава. Всички яли пили и се веселили и накрая чак пръстите си облизали…