Лес вековен разбойнишки,

тъмен открай време.

Остър нож, затъкнат в пояса,

тежи като бреме.

Лес вековен разбойнишки,

татко, приюти ме!

Братя са ми хищниците,

нося вълчо име.

Лес вековен разбойнишки,

в теб ще ми е гроба...

В него ще притихне всякоя

болка и тревога...

К. Костадинов