На Прошка прошка трябвало да искам,
и по телефон да казвам - \"Моля те, прости\",
но как да кажа нещо толкоз просто,
което в душата ми събужда бури и вълни?
Не! Това не е по мойта воля,
не ги разбирам аз така нещата.
Да, традиция е, аз това го зная,
но да искам... просто ми е невъзможно.
Та веднъж ли в годината сгреших?
веднъж ли наранил съм някой?
Нима с думите - \"Прости!\"
ще излекувам аз всички рани?!
За всичко борил съм се в живота сам
и само Бог е бил до мене в трудните моменти,
от Бога прошка искам, не от вам,
и от него прося насъщния за мене.
Той е този, който ми прощава,
той е този, който ще ме съди,
да прощавам - това е блян,
просто... опитвам да не съдя!
С времето се уча да не се гневя
и злоба във времето да не задържам,
да искам прошка - не, не искам!
С делата аз ще потърся прошка!
Не се сърдете, не е за мен,
да искам - не е в моята природа,
било пари, било храна, дори утеха
та как за прошката аз да се помоля...
Само Бог... само той ще ми прости,
нито църква, нито религия, приятели, семейство...
на думи ние всички сме добри,
но истината е съвсем друго нещо.
На Бог се моля - Господи, прости!
и надявам се да прости той моите грешки
мир в душите да вътвори
и любов да разлее в сърцата човешки...