Страхувам се от старостта,
която с автобус раздрънкан
пътува някъде извън града.
„До тук ли?” – някой вътре мрънка.
„До тук” – затваря се врата.
От подписа й със кафява нишка
по бившия ми празничен костюм,
с ръкави, ръфани от мишки,
с ухание на нафталин парфюм.
От нейните конфети по лицето,
печат за бъдещ еднократен акт
от тремора забавен на сърцето,
последен за живот печат.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me