Пред него хлопна
не една врата.
И не една врата
след него ще залостят.
Но никога
не срещна любовта,
а само дявола -
дошъл на гости.
И никога
така и не разбра,
че даже котки не виреят
върху ламаринен покрив.
И никога
не пита докога
метежно ще изгаря
в суета, а после -
само махвайки с ръка,
ще отминава с грохот
похотта си.
Ще лумва в стъпките му
не една следа,
и не един,
но тъй самотен остров.
А котките -
навярно и сега
ще се покрият жалки
в мишите си дупки.
Единствен той
докрай не извървя
живота си – такъв,
какъвто да се случи.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me