Дълги сенки…
Хвърлят риби хайвера си
на душата ти в плиткото.
Искам на туарега
оазиса на последното скитане.
И по устните му напукани
да позная на жаждата силата.
Две змии небиблейски усукани.
Дива ябълка. Отровата им не пила.
Нека погаля ръцете му.
С милостта на сълзата.
И по устните му да светя.
Както сока пиян на лозата.
И от сърцата ни, омагьосани,
дълга вечност да капе.
Може смисълът да виси на косъм.

Но аз от тази любов ще отхапя.