Рила и Пирин,
нестинарка в бяло
жарава нагазва,
танцува...
студено ми е мале...
елите горе ме викат.
сам тук доле в полето...

Събуждам се с вик. Сънувал съм пак онзи странен сън.
Птици, тропот на коне и протяжния вой на вълк. Песен...
Пия вода. От платното ми се усмихва чернокоса жена.
Рисувам я в бяло. Нестинарка. Робата и везана.
Няма да се спи. Грундирам следващо платно.
Жребчето. Не ми излиза от главата.