Не ти вярвам любов! Ти не съществуваш.
И пак търся твоя покров.
На какво за мен се преструваш?
Вечно влюбена, ненаситна, отегчаваща,
вечно разузнаваща, страдаща, разпиляна...
от твоята огнена сила завладяна.
Напиваш ме леко, чувства разтърсващи,
лесно утихваща, емоции търсещи.
Гърчиш от болка сърцето диво.
Следва покой и пак нахлуваш тихо.
Нахалстваш, влача се до припадък.
Така свикнах - нирваната е упадък на разума и на разсъдъка...
а бяха силни моите възгледи...
Че мога без тебе показвам,
но лудостта до която ме водиш доказвам.
Защо живея? Да търся единствено тебе?
Моя любов - свобода или бреме?
Нещо неангажиращо, крачка в страни...
червенината по бузите пак ми личи.
Хлапачката в мене защо не умре...
Наркоманката жадна за твоята доза краде,
краде от хазната любовна и смърка,
надрусана с хапчета от любов ето превърта
и волно полита за теб се озърта...
и вие и стене самотна вълчица
на скалния зъбер като мъченица...

Пак казвам, че няма любов!
А това във сърцето какво е?
Във срещата със любовта забравяш всички устои.
Катериш се, драпаш, но тя те завихря, завърта.
Фунията на това торнадо шеметно те откъртва...
към пропастта и небето - пътя все тоя и същия.
Нагоре, надолу...
Но със любов - насъщната!