Не тъгувай, мое море... Тази нощ е пропита с несбъдване.
По брега плуват само отломките, а в дълбокото - силни вълни.
Знам, че късно е. Няма връщане. Ще задишаме чак на разсъмване.
Спи сега, почини. И сбери си водата на възел, така завърти,
че да хванеш сърцето на слънцето. Улови го в среднощен прибой.
В оня сляп хоризонт ти недей да поглеждаш. Не унивай... Недей!
Зимата не ще да е вечна. Иде лято, мое море! Иде лятото.
То е синя надежда, златен пясък и перла във мида. Ти съня изживей!
И тогава, мое море, ще завихрим във танца си чувствата.
И ще плуваме вдишвайки мириса на онези, дълбоките истини,
дето с теб сме заровили в пясъка, който пази в черупки богатствата.
Няма случайни открития. Стихват само вълните на мислите.
Прегърни ме, мое море, моя в синьо, мечтана надежда!
С теб възкръсвам във дните си. Морско конче, което мечтай.
Ще дочакаме края на зимата. Виж я, вече плахо зад дюна поглежда.
Чуваш ли... Нейде свири бозуки, а душата Сиртаки играй...
Тони Тодорова
Ellan
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me