- Какво правиш, свали я долу, ще я изпуснеш!
- Знам какво правя, Алисън! – сопна ми се Бен, опитвайки се ръчно да поправи ръчката на крана, подпирайки с една ръка, завинтвайки болта в това време.
- Човече, ще я изпус...
Чу се страхотен трясък, напрежението обърна ръчката и платформата на крана заедно с колата се стовариха от почти два метра на земята. Отскочих навреме, Чад също успя да се дръпне, преди колата да премаже крака му.
Когато праха се разсея погледът ми прониза Бен, който се беше смалил и отстъпваше назад.
- Изчезни ми от очите! – извиках. – На секундата!
Той хукна, но на вратата се сблъска с... Бил.
- Какво става тук, деца?
Огледа какафонията, и очите му проследиха опитващият се да офейка Бен. По лицето му избиваха капки пот.
- Пусни го, преди да съм му размазала главата с гайчния ключ – кимнах.
Бил се приближи с ръце на кръста, дори неговото лице се изкриви в мъчителна гримаса. Control-a лежеше на една страна върху сгромолясалата се платформа, чак страничните ламарини се бяха намачкали, десните гуми бяха хлътнали в улея на земята, окачванията буквално бяха изтръгнати и стърчаха изпод предницата.
- Казах ти нещо, когато наемаше това момче.
- Трябваше да наема все пак някого, ако исках автомобила ми да не е на части за финалите – напомних, веейки с ръка за да разсея прахоляка. – А ти защо си тук?
Чандлър ни изгледа, свали цигарата зад ухото си и изчезна през задната врата предвидливо.
- Станалото, станало, Алисън – каза възрастният мъж, и бръчките се врязаха в лицето му, когато той се насили да се усмихне. – Трябва ти треньор за новия сезон, а аз те познавам повече от добре. Теб и стила ти.
Не отговорих. Истина беше, Бил беше механик и треньор от старата школа, познаваше техниките на действие, даваше ми отлични съвети и можеше да изреди какво съдържа един автомобил и насън да го бутнеш. Проблема беше, че Бил се опитваше освен треньор да ми бъде и баща. Още помнех как юмрука му се размина с лицето ми, когато разбра, че си имах вземане даване с Джейсън Уокър. Нямах нужда от повече драми по този въпрос.
- Виждам, че ти е трудно да решиш...
- Нека не говорим за това сега – избързах. – Ще помисля, и ще ти кажа.
Той кимна.
- През това време, извикай Чандлър да поправи... това - накрая не можа да измисли определение и посочи смачканата кола Бил.
- Нямам нужда от нея веднага, имам си Куршума – казах. – Но крана ще ми трябва.
- Започва се с автомобили най- нисък клас, по- добре поправи тази, преди и на нея да й е дошло времето. Като се замисля, ако й смениш цилиндрите... може да се вкара в употреба.
- Да не си луд, спечелих два кръга с тази кола, няма да я разглобя!
Той вдигна ръце, излезе и ме остави да се ядосвам над пораженията.
Следобед базата беше почти празна, сновях от гаража в главния пост и обратно, мярках от време на време някой от другите, както се виждаше нямаше да ми дойде времето скоро. Надявах се да инспектират колата и да отметна това, с моят късмет щях да съм последна. Реших да изкарам старите автомобили, Derby Class започваше с минимални изисквания, важното беше устойчивостта. Събрах момчетата и започнахме работа, Бен не се мярна повече до края на деня, явно беше решил повече да не си играе с късмета си.