В полунощ пропяха първи петли.
После втори, и трети - до лудост.
Пяха в хор, а и соло. Почти.
А луната ги слушаше. Сита.
После млъкваха. Всичко бе тихо.
И замъчи нощта... Две очи
сякаш плахо се взираха в мрака.
Непрогледно две мъртви очи
разпокъсваха с вик тишината.
И пропяваха после петли.
Първом първите, после и други.
Вой на куче песента им сломи.
И не знаеха как да се случи
да подхванат отново мига.
Само плахи, бездънни очите
проследиха до края нощта ти.