Не ми беше трудно да открия виновника за кучешката свада. Красивото, младо „хъски” беше нарушило отново границите на маркираната от Рекси територия. Но, този път беше само, без придружител – стопанина му, който явно много добре се грижи за него.

Отново двамата мъжкари трябваше да „премерят” сили! За да бъдат наясно в отношенията си, в бъдещите си обноски и степента на уважение!

Рекси беше от вътрешната страна на телената, мрежеста ограда, защото не трябваше да разрешава на никой представител на кучешкия свят, да прекрачва прага на паркинга. Младия красавец беше отново от външната страна. Едновременно и двамата, със силен лай бягаха един до друг, и един срещу друг, от двете страни на оградата. Отиваха до входната порта, без да излизат в открит двубой. Връщаха се обратно, до южната ограда. И ... пак! И отново! За кой ли път! Бягаха и лаеха с такава бързина и сила, че предизвикваха завист от страна на хората, които стояха и ги наблюдаваха мълчаливо.

Аз ги гледах с голям интерес от прозореца на последния етаж. От кухнята.

- Хайде, излез навън, ако имаш смелост! Излез де ... казваше хъскито.

- Аз съм длъжен да си пазя обекта! Хайде, ти влез вътре, при мене, в паркинга! Ела де! Ако ти стиска! Ама ... не смееш ... нали?

- Нямам и намерение. Ти какво се правиш на толкова важен! Нали съм те виждал ...

- Виждал си ме, когато ... ми беше „болна” душата. А когато боледува душата на едно живо същество, тялото също боледува! Загубих любимата си! Знаеш ли какво означава това? Знаеш ли?

- Какво означава? Не знам! – младото черно-бяло хъски, с дългата, блестяща козина се спря. Застанаха един срещу друг. Гледаха се! Без ръмжене. Без нервно да рият със задните си крака, без да късат с ноктите си тревата и заедно с малки бучки пръст, да ги изхвърлят със сила назад, на няколко метра. Гледаха се като че ли приятелски, смирени. В очите им не блестяха злобните пламъчета на мъжката ревност. Рекси мълчеше ... и чакаше!

- Я, не ме будалкай! Какво значи „любима”? И какво от това, като вече я нямаш? – и отново в силна гонитба. По посока на входната порта. И обратно. И отново ... И пак ... Без звук ..., без глас. Две галопиращи, гъвкави кучешки тела. Със завидна пъргавина ...

- Не ти го пожелавам, но когато ти се случи ..., ела ... ще си поговорим отново! - през целия им мълчалив разговор, се чуваха гласовете на другите кучета, които като че ли даваха сили и смелост на Рекси в борбата. Непрекъснато и силно дереше гласа си голямото черно куче, завързано на тел по цялата дължина на южната, мрежеста, телена ограда.

- Смело, Рекси! Не му се давай на този глезлю! Нали виждаш, че не е толкова силен, колкото той се мисли! Покажи му кой си! Покажи, че тука ти си главния и той е длъжен да уважава това!

- Хайде Рекси! Имаш и моята подкрепа! Винаги! Ти си силен и смел. Изгони го! Да си отива ... – постоянно се чуваше тъничкото и звънливо гласче на Меги, кученцето от близкия двор, което Рекси винаги защитаваше и понякога ухажваше ... по малко ... за да не остане тя обидена от липсата на внимание от мъжка страна.

- Рекси, дай му да се разбере! Изгони го ... Той е от другия край на селото и няма право да нарушава границите на територията ти – ръмжеше и голямото куче от съседната къща, от западната страна на паркинга – Той си мисли, че всичко му е разрешено. Разхожда се из селото, като че ли е негово.

Мълчеше, като никога, само мъничкото, шарено кутренце, приличащо на онова, от градината на ... То не можеше да разбере какво става ... какъв е този невъобразим шум ... Неканения гост не се върна обратно към югоизточния ъгъл, а продължи по асфалтирания път по посока север... и излезе извън очертанията на паркинга. Рекси излезе след него. Следваше го на известно разстояние ... мълчаливо ..., без да го дразни и предизвиква ... Хъскито отиде до някъде и ... се върна обратно. Но ... не посмя да се движи по тротоара, непосредствено до паркинга. Мина по тротоара под прозорците на блока. Вървеше ... и се оглеждаше ..., вървеше и се обръщаше назад, за да види на какво разстояние зад него е Рекси, да прецени настроението му и евентуално да предвиди реакцията му.

- Постарай се да не се приближаваш повече – Рекси реши, че малко строгост не е никак излишна – И не забравяй кой съм аз! Ясен ли съм?

- То си е моя работа по кои пътища ще си минавам – каза примиренчески красавеца.

- Като че ли, нямаш никаква смелост, когато не си придружен от господаря си, а? Ти си един разглезен, домашен любимец, на когото сервират всичко наготово ... и си въобразяваш, че можеш да бъдеш безцеремонен ... и циничен! – Рекси стоеше гордо и спокойно. Защото защити територията си! Защити достойно Честта си! Възвърна авторитета си, сред подобните нему, пред господарите на паркинга, и пред съседите ...

- Браво Рекси! Браво моето момче! Ти си чудесен! Как добре се справи? - радостно извиках аз от прозореца.

- Благодаря! И за подкрепата ти! Видях те на прозореца още като се появи – вдигна глава, насочи погледа си към мене Рекси и ме гледа доста продължително.

- Ти ... вече започваш да приличаш на себе си! Така ми се струва! Ставаш по-силен, по-смел, по-пъргав! Много ти се радвам, Рекси!

- И ти, тази сутрин, ми се виждаш по-весела и по-спокойна! Ти винаги си добра и внимателна, но днес ... имаш ... някакво особено лъчезарно излъчване! Чакай, чакай ... ще позная ли ...?

- Ти си ми едно чаровно глупаче, Рекси! Но ... си прав! Днес съм много щастлива! Почакай! Ще ти приготвя и ще ти донеса нещо за ядене. Днес заслужаваш специална дажба! - когато след няколко минути слязох, моето приятелче ме чакаше на тротоара отсреща. Вдигнал муцуна, гледаше в прозореца ми, на последния етаж. Проследи с поглед отварящата се желязна, външна врата на входа ни, видя ме и весело припна при мене. Знаеше, че му нося нещо вкусно! Едва сега видях, че опашката му е пречупена на върха.

Докато стигнем до портата на паркинга, където обикновено му сипвах онова, което носех за него, Рекси минаваше ту от лявата, ту от дясната ми страна, следеше и душеше пликчето с кокали от пушени пилешки бутчета. Следеше ме по петите. И ... се „усмихваше” !

– Колко си хубав Рекси – си мислех аз. Погалих го по челото и се учудих на твърдата му козина.

- Ти показа на всички, че все още си силен и ... мъдър! Браво! Гордея се с тебе, приятелче! – приятно ми беше да го наблюдавам. А и той нямаше нищо против!

- Показа на всички, че заслужаваш уважение! Радвам се за тебе, момчето ми!

И.....много те обичам! Не забравяй това! Никога! – моето приятелче ме гледаше с толкова обич и благодарност! А тялото му ... излъчваше силна горещина и едва видима пара, след борбата.