За раздяла настъпил е час –
в него тихо, без думи излишни,
ще изпратите всеки от нас
със любов и сълзи, ала скришни...

И не СБОГОМ, а СМЕЛО НАПРЕД
ще ни кажете топло, сърдечно,
че очаква ни път непревзет,
в който – времето сàмо е вечно.

Любовта си, чрез мъдри слова,
всеотдайно посяхте у всички –  
да е в нашите малки сърца,
в неумелите още ръчички.

На прощаване с нашия клас
опростете неволните грешки –
нетактичното, детското в нас,
във постъпки – не зли, а човешки...

За раздяла настъпил е час,
но раздяла не може да има,
затова – приемете от нас
благодарност, госпожо любима!              

◊   ◊   ◊

След години, със същия плам,
ще бърборим – в какво сме успели,
ала жадни ще търсиме – знам! –
мъдростта на косите Ви бели.