„А светът след това

ще е друг – като мен

остарял и...

прокълнат.“

А светът се рои –

светлина и мрак,

мрак, светлина.

Малко труден –

без мен,

много труден –

без теб.

А светът е край нас –

в две следи,

побелели след

среднощния  бяг.

И светът

все край нас

се върти –

малко видим за теб,

не подвластен –

на мен. В изнурените

твои очи

все върви –

сякаш крачка назад,

после някак

встрани. Ала пак

се редуват

край нас

светлина, мрак.

Мрак, светлина.

Ние тук сме за кратко, нали?!