Ах, как ме топли твоето мълчание.
Седни до мен и нека помълчим...
В очите виждам всичкото желание,
което вътре в себе си таим.

Не са ни нужни думи, обещания,
че често те безсмислено текат...
Ръцете ми във твойте са желание,
в очите ти събран е днес светът.

Усмивката ти подчинява слънцето,
сърцата тупкат слети във едно...
Пося любов и във гърдите зрънцето,
издига смело своето стъбло.

Мълчим. Прекрасно истинско усещане,
миг на безкрайност, миг неуловим.
Навярно Бог изпраща ни подсещане,
за да го чуем нека помълчим...