Толкова е хубаво да сънуваш в синьо,
сякаш си в постеля небесна,
или потопен в сиянието на синеока богиня,
в края на пролетта,
да слушаш на зората мълчанието безадресно.
Преди слънцето Дунав, с копринен воал да закичи,
и мърморенето на сини вълни
да се смеси с песните птичи.
Преди плачещата върба в сълзата ти да се усъмни
и засъхне на устните промълвено: ”Обичам!”,
преди зрънце надежда в мен да кълни
и се роди ден, подходящ за обричане.