Било много отдавна. Толкова отдавна, че никой не помни точно кога. Тогава земята не се движела и на нея имало само две царства. Едното било черно, а другото бяло. В първото живеели  дяволите, а във второто ангелите. Черните имали рога, копита и опашки, а белите крила и ореоли на главите си. В дяволското царство всичко било черно, мрачно, мръсно и грозно, дори и хората, които работели за дяволите. Там слънцето не греело. В ангелското царство пък било чисто, бяло, слънчево и красиво, а хората доволни и безгрижни. Навсякъде всеки живеел както си иска. Едните правели щуротии, лудории и лоши неща, а другите танцували, пеели и се смеели. Дяволите по цял ден ядели, пиели, крадели и се биели. Тропали с копита, размахвали опашки и острели рогата си, а после наказвали хората с болести, пожари и наводнения… Ангелите отглеждали цветя и плодове, строели къщи и пътища, правели добрини на хората... Между двете царства имало граница и никой не я нарушавал…
            Един ден в едно дяволско село се родило едно мъничко дяволче, голямо колкото човешка длан. Било черно, грозно и имало остри мънички рога. Нарекли го Дечко.
            Същият ден в ангелското село, отвъд границата, близо до дяволското село, се родило също толкова голямо ангелче. Било красиво като кукла с мънички крилца като на пеперудка и имало дълга бяла ризка. Кръстили го Ани.
            Дните минавали, но двете същества си останали такива - не пораснали въобще. Дяволите се смеели на Дечко и не му обръщали никакво внимание, а ангелите си играели с Ани и много я обичали. Затова тя била весела и безгрижна.
            Веднъж дяволчето се разхождало само. Било много тъжно и плачело. Вървяло без път и посока и без да иска минало в царството на ангелите. Там в една градина с рози видяло ангелче, което му се усмихвало. Изтрило сълзите му и казало:
            - Аз съм Ани. Искаш ли да бъдем приятели?
            - Да!... Казвам се Дечко – отвърнало дяволчето.
            Двете мънички същества се прегърнали и ангелчето целунало дяволчето по едната бузка. Веднага там се появило едно мъничко бяло сърчице. Дечко се огледал в едно бистро изворче и се харесал много, но после се уплашил и избягал. Върнал се в селото си, но нали там не му обръщали внимание, дяволите така и не разбрали какво се е случило. Обаче малкото черно същество не смеело да отиде вече в онова царство. Ани дълго го чакала. След няколко дни летяла между цветята, озъртала се и взела,че минала в тъмното. Открила много лесно Дечко –стоял и плачел до една скала. Ани го поздравила, избърсала сълзите му и го прегърнала отново. Целунала го по другата бузка и там се появило друго бяло сърчице. Тогава дяволчето казало:
           - Тук никой не ме обича… Сигурно защото съм мъничко и грозно… Искам и аз да стана цялото бяло и красиво като теб!
           - Можеш да станеш ангелче само, ако правиш  добрини на хората всеки ден.
           - Какво е това добрина? Как се прави? – попитал Дечко, а Ани отвърнала:
           - Първо направи една за късмет. Качи ме на гърба си и ме пренеси в моето царство. После ще ти кажа  другото.
           Дяволчето изпълнило молбата й. Тогава копитцата му станали бели. Заподскачало доволно и благодарило на ангелчето. Ани помахала с крилца и му казала:
            - Помагай на хората с каквото и както можеш! Така правиш добро.
            После отлетяла, а дяволчето се върнало в селото си. Там пак никой не му обърнал внимание и никой не видял нито белите сърчица по бузките му, нито белите копитца.
            От този ден нататък Дечко се опитвал да прави добрини. Донесе на някого вода или дърва и хоп прескачал да види приятелката си. Като се върнел от ангелското царство, по тялото му се появявало по едно бяло петънце. Днес тъй, утре тъй, дните минавали, а Дечко станал добър дявол. Научил се да уважава хората и да ги обича. Помагал им както и с каквото може. Дори им носел билки и лекарства и разказвал приказки на малките деца. Ангелчето Ани много му помагало. Постепенно цялото тяло на дяволчето станало бяло. Чак тогава старите дяволи го забелязали и се уплашили:
           - Оле –ле, майко, какво е това чудо невиждано? Спасявайте се, братя! Ангелите ни нападнаха – развикали се те и изгонили дяволчето Дечко. После започнали да копаят дупки в земята и се стрили в нея. Там не можели да си намерят място и започнали да се карат и да се гонят. Така земята започнала да се върти и ставало на нея ту тъмно, ту светло – имало вече нощ и ден и слънцето греело навсякъде. Хората си отдъхнали и започнали да живеят мирно и щастливо. Земята станала красива и навсякъде се носели песни, музика и ухаели цветя...
          От благодарност дяволчето Дечко, целунало Ани по бузките и в този миг му паднали рогцата. После я целунало по челото и загубило дяволската си опашка. А когато я целунало по устата, взели, че му поникнали и крилца. Прегърнали се двете малки ангелчета и полетели нагоре, нагоре. След тях към небесата тръгнали и другите ангели. Те вече нямали работа на земята… Е, от време на време слизали долу и помагали на хората да се отърват от пакости, хитрини и злини, които дяволите се опитвали да им пращат…

Рая Вид, 17.05.2013