Учителко мила, със мисия свята,
защо е тази тъга във очите?
Днес ти се прощаваш с децата,
отлитат от теб - като пораснали птички.
А бяха толкова крехки и малки
и често ти казваха \"Мамо\".
Четеше им приказки, безброй залъгалки,
усмивка да видиш на личицата разплакани.
Но вече пораснаха - тръгват по друга пътека,
поемат по дългия път на живота.
На всяко от тях - си дала част от сърцето,
а днес - ти е тъжно и малко самотно...
Летете, деца. Растете на воля,
обичайте своя дом и Родина!
Помнете винаги своите корени
и не забравяйте своята детска градина.
И когато случайно на пътя се разминем,
спомнете си колко сме ви обичали,
поспрете за малко и с ведра усмивка,
ни кажете: \"Добър ден, моя първа учителко!\"
val