Бъди проклета моя циганска душа, 
все неразбрана, лъгана, използвана
и захвърляна.
От пуста суета към любовта и верността,
превърна се във скитница.

Бъди проклета моя циганска душа,
тъй почернена от мъка.
От самота полетя и замечта, 
сега нека те носи вятъра,
търси къде изгуби любовта.

Бъди проклета моя циганска душа,
щом завали ще плачеш и ти, 
а когато гърми, крещи, 
призовавай  любовта,
ала се пази някой гръм да не те убие.

Бъди проклета моя циганска душа, 
как умираш за свобода, 
а в златна клетка те затвориха.
Как умираш да пееш и танцуваш, 
всяка минута любов да взимаш и даваш.

Бъди проклета моя циганска душа, 
млада, нежна и наивна, 
дива, непокорна, упорита.

Бъди проклета моя циганска душа
и на края на света и след много зими и лета,
ще разказваш вечно за любовта, 
която изпитва една циганка по душа.