Седя в сумрачна тишина
и мухите по тавана аз броя
във стаята от страсти напоена
със спомени за тях, в която спя.
Седя в приглъхнала тъма.
Притиска ме с носталгия нощта
от спомена за твойта топлина,
събудила във мен страстта.
И днеска ми е трудно да заспя.
Теб няма те и тъна в самота.
Притихнал в нощната тъма
аз чакам да се върне любовта.
Ти много даде ми и много взе ми.
С любов, стремежи и крила
дари ме ти, с мечти големи,
а взе - несериозността.
Сега съм друг, смирен и плах.
И като страж над тебе бдя.
Не съм такъв какъвто бях,
за което ти благодаря!