Притиснат до стената,
денят изтля
и птиците в гнездата
отпуснаха крила.
Тревите не шумяха,
че вятърът замря.
Звездите пък се спряха
да погледат със тъга
как някой се прощава
с нашата земя,
а тихото оставя
тръпки по гърба...
Денят се доближава
с шепот на крила.
Животът продължава,
белязан от Смъртта.
Цветанка Тупанска