Помниш ли отворените ми длани, милващи заспалото тяло!? От допира излитаха птици, поникваше цвете, искреше шепот, проглеждаше небе. Сега са затворени и раждат само нощ, с пъпна връв - коренът на твоята мълчалива сянка. Пясъчният часовник, с прашинки от лунна пустиня, филтрира гъстата кръв - трансмисия за озониране на времето, а сутрин уринираме спомени, все по-блонди, все по-блонди. Любовта е с форма на бъбрещ бъбрек или на горчив бадем. Фикция е функциониращата физиология във фибрите на чувствата! Сънят е награда за пробудилата се светлина под босите нозе на тишината. Целувам оковите на стриатума ти, докато се освобождавам от зависимостта на трите му атома.