Клада чувствена беше подпалила,
със искрите достигна небето.
После пепел изтърси от дланите
и замина да търси морето.
Но река се изпречи на пътя ѝ –
бързоструйна, пенлива, студена.
Тя поспря се – не става за къпане
на душата от огън горена.
Планина се изправи насреща ѝ –
със прохладни дъбрави и долове.
Но в съня ѝ все тъй горещо бе...
Тя подмина вековните стволове.
И накрая видя го – морето!
Изранена от път го прегърна.
То заля с любовта си сърцето,
излекувано вече го върна.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me