Любов… това е чувство за което говорим всички, но не всички сме изпитали. За някой хора това е стремеж, цел да намерят  подкрепа и да не остареят сами, но това е чист практицизъм.  Хората сме програмирани така че да търсим най- доброто за себе си материално, емоционално, физически, а истинската любов не е такава, тя не следва разума, не следва порядки и някакви образци, тя е изпепеляваща, не логична, тя има собствена мисъл.  Обществото с всички приказки, филми и книги ни е наложила някакъв калъп в които да се стремим да влезем и да се заблуждаваме, че сме щастливи, то ни е създало някакъв готов образ на любовта, и когато нашите чувства и емоции не отговарят на този образ ние се разочароваме и изпитваме болка. Любовта не е еднотипна , тя е извън представите, тя минава границите на съзнанието дори, тя е безгранично чувство, което може да те извиси до недостижими висини или пък да те закопае както нищо друго. Любовта дава свобода, а не окови , любовта не трябва да изисква и да задължава, тя не подчинява.

Родители ни и не само те ни учат, че трябва мъжът до нас да ни търси- не ние него, че трябва да се грижи за нас, да ни носи на ръце, да ни задоволя прищявките, че трябва да е водещ в отношенията, че ние трябва да не правим първата крачка, че трябва да бъдем горди и достойни и да си придаваме тежест за да ни уважават. Мен ако питате това са пълни глупости, за какво точно ще ме уважава,че ме носи на ръце а аз се правя на интересна , да бе, това е една от причините връзките да се разпадат. Любовта се дава и в нея само се дава не се изисква и не се проси, тя не е на принципа аз съм ти дала толкова и толкова , а пък ти. Когато обичаш истински то е безкористно и безгранично.  Любовта не е егоистична, не е обсебваща тя е самопожертвувателна. Трябва да си готов да даваш без да получаваш, но това трябва да признаем е много трудно, защото не сме възпитани така, това са години и години в които са ти набивали нещо в главата и сега и да искаш не можеш да го забравиш. И въпреки всичко трябва да положим усилия да се променим и да погледнем на любовта от по различен ъгъл. Когато обичаш и си в една връзка трябва да знаеш, че и двамата сте равни пред чувствата си, че трябва да се полагат усилия и от двете страни трябва да се правят компромиси и да се прощава- този път ти, другия път той и винаги един от двамата партньори ще е по отдаден, но ако обичаш истински това не трябва да е проблем.

  А болката тя е неразделна част от любовта, от къде идва тя ли от разбитите представи и очаквания, както споменах по рано приказните сюжети ни изиграват лоша шега, в истинския живот любовта не се режисира, тя просто сама определя правилата и не се ръководи от сценария. Точно това разминаване между реалност и представа ни носи силната болка и разочарование от половинката ни. Имали решение на проблема, разбира се трябва да се говори за всичко за всеки малък проблем и да се правят компромиси и да не забравяме никой не е перфектен и не може да очакваме всичко да е песен, трудностите сближават и укрепят връзката стига да се решат правилно съобразено с мнението и на двете части от цялото. И така любов без болка няма, но когато зрялостта на разума и величието на чувствата надделее има щастлив край.

И ето, излезте от собствените си предели и ограничения и дайте свобода на любовта да ви обгърне и да ви окрили. Обичайте се и си прощавайте и знайте едно, всяко усилие, всяка сълза и всяка рана си заслужават, когато си влюбен!

„ИСКАМ ДА МЕ ИЗСЛУШВАШ,БЕЗ ДА МЕ СЪДИШ. ИСКАМ ДА МИ ВЯРВАШ, БЕЗ ДА ИЗИСКВАШ. ИСКАМ ПОМОЩТА ТИ,НО НЕ И ДА РЕШАВАШ ВМЕСТО МЕН. ИСКАМ ГРИЖИТЕ ТИ, НО НЕ И ДА МЕ ОБЕЗЛИЧАВАШ. ИСКАМ ДА МЕ ГЛЕДАШ, БЕЗ ДА ПРОЕКТИРАШ ТВОИТЕ НЕЩА У МЕН. ИСКАМ ДА МЕ ПОДКРЕПЯШ, БЕЗ ДА СЕ НАГЪРБВАШ С МЕН. ИСКАМ ДА МЕ ЗАЩИТАВАШ БЕЗ ЛЪЖИ. ИСКАМ ДА СИ БЛИЗО,БЕЗ ДА МЕ ЗАВЗЕМАШ. ИСКАМ ДА ПОЗНАВАШ МОИТЕ ЧЕРТИ,КОИТО НАЙ- СИЛНО ТЕ ОТВРАЩАВАТ. ИСКАМ ДА ГИ ПРИЕМЕШ,БЕЗ ДА СЕ ОПИТВАШ ДА ГИ ПРОМЕНИШ. ИСКАМ ДА ЗНАЕШ….ЧЕ ДНЕС МОЖЕШ ДА РАЗЧИТАШ НА МЕН…БЕЗУСЛОВНО! „ ХОРХЕ БУКАЙ.