Безсмислено е? Аз съм Вятър!
С ваксина съм. Срещу любов.
Поставих си я сам. В душата!
Не я боля! В смут чух: Защо?
А - аз какво да кажа? Плаках.
Вилнях сред гняв в една гора.
Троших със месеци стъклата!
На всички хора? Станах враг!
Защото: Тя пристигна. В лято.
Красива. Много. Всъщност бях
безпомощен? Реших: Съдбата
ме е дарила! С най - скъп дар.
Но после тя замина! С някой?
Не помня, даже кой! С какво?
Разби на пух и прах остатъка?
В който сe вричахме(до гроб)!
Сега разбра! И спри словата!
Знай: Обликът ми е фалшив!
Аз съм единствено мечтател!
Ти вярваш в Любовта! Нали?