Поисках да съм още тук,
където всичко е нетрайно,
да възприема всеки звук,
отекващ в мен като камбана,
да запечатам всеки цвят,
дарил палитра на дъгата,
да съхраня мига крилат,
ефирно изтъкан от вятър,
да вляза във душата-храм
с трептяща в тишината лира.
А може би съм вече там,
където Вечността извира...