– Наричайте ме Антоан, въпреки че сте много по-млада от мен. – А аз съм Кристин! – протегна ръка към него тя – Приятно ми е! – И на мен! – В миналото сте били музикант? Това е много интересно. Защо спряхте? – Заради жена! – Маестрото се усмихна. – Случва се. – Да. Тя предпочете да се отдаде на друго занимание. – Ей така изведнъж? – Постепенно се отдалечи. – Разбирам. Иска ти се да беше друго? Антоан се разсмя: – Не! Слушай! След десет години това трябваше да свърши. Предопределено беше – Съдбата е предначертана, не може да се променя! – По-точно беше си мръсен номер. Един ден чувствата изчезнаха и тя си отиде. – Какво? – Кристин гледаше стъписана човека до себе си и не вярваше на ушите си. Отначало й се стори шега, но след това разбра, че е пълната истина. Прие я като изповед. – Слушай, на теб наистина ли ти е интересно? – нека говорим за по-хубави неща. Кристин го изгледа учудено: – А ти защо спря с музиката? Маестрото вдигна рамене, после поклати глава – Времето й изтече! – Но, музиката няма време.Тя е вечна! Тя остава През черните наметала на нощта - преценката за музиката беше реална. Какво очакваха сега от него – песните му нашумяваха бързо, но нямаше време за нови. Местата в класациите бяха заети именно, заради топлия му глас. Беше ги изпял с част от сърцето си. Беше ги изсвирил с любов... А сега Любовта я нямаше. Беше си отишла. Изведнъж изскърца спирачка. Шофьорът ги видя в последния момент. Успя да извие волана и да избегне удара. Кристин се сви, като уплашено малко котенце. Шофьорът стисна волана и затвори очи. Спасени са... В първите мигове беше трудно. После се съвзеха. – Кристин, времето, когато си на Земята, върви бързо. Особено, ако имаш планове. Забързани във вихъра на задачите понякога забравяме за дълбоките подсъзнания на мозъка, в които се съхраняват странни комбинации на емоции, чувства, прозрения и видения за бъдещето. – Но в един момент се случва най-неочакваното. – В един момент това което ни се случва, изглежда толкова познато и обозримо, че сякаш сме го преживяли вече - но не е точно това. – А какво е? Подсказване от Съдбата? Ехо? – Не е и ехо от минал живот, не! – Тогава? – Така се случи и с мен. Този път не беше сън... Тя се появи! Появи се точно,когато бях готов за нея... – Вие сте били щастлив мъж! – Най-щастливият!