Мечтите си бродирам с капки росни
по пистите уханни на дъгата,
по бриза – вèселия, мил халосник,
по ирисите пъстри на цветята.
В душата кътам образи любими
и чувства, като гейзери красиви,
които вплитам в ромолящи рими
и ритми - песенни, игриви, живи.
На словото вълшебната звънарна
ту еква в мен, ту горестно притихва.
Но пламък, щом дъха ми с порив жарне,
то буди се, звъни и се усмихва.