на моята всеотдайна майка
Когато се измъкна рано сутрин
от топлите постели на съня възраждащ
и слънцето с любов ми подари
на своя ден прозрачната си рокля,
когато разпилените коси прибра
пред огледалото чупливо на душата,
излъскано от времето и от реката
на мойте устремени като ято мисли,
когато върху бялата покривка
хлябът се разплаче
за формата на съвършената си цялост
и стаята потъне в аромата на кафето,
зад рамото ми ще застанеш,
за да кажеш:
\"Все си същата. Не си се променила
от онзи ден, нали го помниш - първия?\"
Ще ти отвърна със усмивка
и тъга върху усмивката:
\"На навика оковите, любими, не тежат.\"
Очи в очите ми ще впиеш ти тогава.
Отдавна чакам този миг благословен,
когато в мен човека ще откриеш,
за да запазим ласката на бъдещия ден.