Диана слезе пред блока, в който беше наела квартира дъщеря и заради кандидат студентските изпити и извади мобифона си да и позвъни, че е тук, за да отвори входната врата. В този момент от нея излязоха бърборейки и смеейки се няколко деца. Тя се отказа да звъни, следобед е и Мери може да спи. Влезе във фоайето и взе асансьора до петия етаж. Позвъни два пъти, както беше уговорено с Мери. От гарсониерата се чуваха шумове, но никой не отвори. Отново натисна звънеца и в този момент дъщеря и се показа само по тениска и сънена на вратата.
- Мамо?! Ти... Защо не ми се обади, че ще идваш?
- Спеше ли, скъпа? Извинявай, че те събудих! Няма ли да ме поканиш да вляза?
- Ами...
- Да не би да не си сама?
-.........
- Добре, тръгвам си!- каза Диана с равен глас въпреки, че бяс се надигаше в гърдите и. Обърна се без да дочака дъщеря и да реагира и закуцука към асансьора.
- Мамо, какво ти е, защо куцаш? - изтича уплашена след нея Мери, хващайки я за ръката.
Диана се освободи от нея и продължи, подхвърляйки през рамо:
- Поздрави от мен Даниел! - влезе в асансьора и натисна копчето без да се обърне към момичето.
Мери остана до вратата на асансьора с отпуснати рамене и сълзи в очите.
- Ох, Господи, колко болка и причинявам! А тя е единственият ми близък човек в този свят...- разплакана влезе в апартамента и отиде в спалнята при Дани, който седеше на табуретката пред леглото като на тръни.
- Дани, съжалявам, но трябва да си тръгваш! Аз си отивам в Пловдив и трябва да побързам за влака в пет часа.
- Добре... Ще те закарам до гарата. Всичко наред ли е, мило?
- Нищо, нищо не е наред! Но моля те не ме разпитвай! Облечи се и ме изчакай в колата. След десет минути съм долу- каза разстроена Мери без да го гледа и влезе в банята.
В последния момент Мери успя да си купи билет и тичешком отиде на перона, откъдето влакът вече тръгваше, но тя успя да се качи в последния вагон и тръгна напред да намери майка си.
......................................................
Дани се прибра в къщи и тръгна по стълбите към горния етаж. Беше разстроен и замислен, затова не видя, че на площадката горе стоеше баща му и го гледаше изпитателно.
- Охо, как така се прибираш толкова рано, Дани? Свършихте ли репетицията?
- Да. Но татко, сега не съм в настроение да си говорим. Уморен съм и искам да си почина!
- Е, почини си, щом си уморен, но после ела в градината. Имам страхотна новина за теб!
- Каква новина?- заинтригуван се спря Дани.
- Ааа, не! Като си починеш, ще ти я кажа- засмя се баща му и доволен, че го заинтригува , с весело подсвиркване заподскача надолу по стълбите като хлапак.
Дани гледаше след него, учуден от жизнеността и доброто настроение на баща си. Направи кръгом и бавно го последва. \"Сигурно новината е наистина страхотна, щом е толкова весел!\"- помисли си той. Излезе в градината и спря сащисан. Баща му береше рози и си тананикаше някаква мелодия, като пристъпваше от крак на крак в танцов ритъм. Това изобщо не го беше виждал от малък! Какво ли ще е Нещото, накарало баща му да пее и танцува?
- Татко, искаш ли помощ?
- А, ти не си ли почиваш? Ами, вземи тези цветя. Занеси ги на Мария, да ги натопи във вода, а после ела да поговорим!- усмихна се той и Дани с учудване забеляза, че сякаш се е подмладил поне с пет години.
..................................................
Мери откри майка си в третия вагон, сгушена до прозореца и загледана навън. Беше сама в купето.
Тя отвори вратата, но при шумът майка и не реагира и не се обърна да види кой влиза.
- Може ли?- тихо, за да не я стресне, попита тя.
- Моля!- също така тихо отвърна Даниела и потъна отново в съзерцание.
Мери се чудеше как да я заговори. Чувстваше се тъпо, заради постъпката си преди час и от това, че напоследък носи само разочарования на скъпата си майчица.
- Не е нужно да се чувстваш виновна, момичето ми!- все така обърната към прозореца, каза Диана.- Животът си е твой и начинът, по който ще го живееш си е твоя работа. Ако до осемнадесетата ти годна не съм те научила на някои неща от живота, няма да успея никога. Така че- живей го както намериш за добре! Не беше нужно да тичаш подире ми, вече си самостоятелна и имаш право да си градиш бъдещето както искаш. Само те предупреждавам, че аз съм до тук! Не искам да ти преча, но и няма да ти помагам! Щом си достатъчно голяма да вземаш самостоятелно решения, трябва да си също Толкова Голяма и да се справяш сама в живота!- Диана стана, взе си чантата, погали по косата наведената глава на дъщеря си и излезе в коридора.
...............................................
Алексиев се настани на пейката, постави ръцете си върху масата с разперени пръсти и започна да ги движи, сякаш сври на пиано. Дани седна до него и каза:
- Никога не съм те виждал така възбуден и толкова весел, татко! Каква е новината, която те прави толкова различен и... щастлив, бих казал?
- Дани, Дани, Дани...- разроши перчема му с едната си ръка, а с другата го обгърна през раменете Иво.
- Толкова съм радостен на открилата се възможност за теб, че място не мога да си намеря!
- Хайде, татко, стига си ме държал в напрежение, изплюй камъчето, че да се зарадвам и аз!
- Е, добре! Мой приятел от Милано ми съобщи, че през втората година на своето следване, ти Можеш да се прехвърлиш и да продължиш да учиш там! Не е ли \"бомба\" новината?!
Очите на Дани светнаха от радост, но постепенно пламъкът им помръкна, което не убягна на баща му.
- И знаеш ли още какво се уреди като по ноти?- продължи с предишната пламенност Иво, без да обръща внимание на резервираността на сина си- Говорих с майка ти, която прие като мен- възторжено новината и се зарадва, че ще живееш у тях, докато завършиш. Не е ли чудесно!?
- Да, татко. Но защо вземате решения за мен, без да ме попитате аз какво мисля и искам?
- Ама ти... Не се ли радваш!? Нали това беше твоята мечта, да следваш музика в Италия и да поживееш при майка си, която не си виждал повече от 12 години. Даже и италиански научи! Ето, мечтата ти се сбъдва, а ти...
- Да, това беше мечтата ми до миналата година, но тя не се осъществи и то по твое настояване- да уча и да живея тук, при теб, а не при мама! Сега имам друга мечта!
- Синко, нали ти обясних, че не можеш да влезеш така лесно в тамошната консерватория при толкова силната конкуренция и съвсем ограничените места за прием!?
Но всъщност, какво се е променило за теб, че се отказваш от тази мечта? Достатъчно добре се справяш с италианския, нали вече две години го учиш!Завърши с отличие и първи курс...
- Не ми е това проблема! Просто вече не искам да ходя никъде, това е!
- Нееее! Щом ще ставаш голям музикант, искаш не искаш, ще ходиш по света! Поне това трябва да ти е ясно, знаеш го от малък- по мен!
- Онова е друго! Нека първо да стана велик като теб, тогава ще ходя!
- За да станеш като мен, трябва да не пропускаш отдалата ти се възможност сега! Аз не я пропуснах и на това се дължи успехът ми! Знаеш колко много наши оперни певци и музиканти са там, иначе светът никога не би ги чул и оценил!
Я си помисли какви възможности ти се откриват тук?! Колко са любителите на класическа музика? Та дори и театрите вече нямат някогашната публика! Хората мизерстват, не им е до нашата музика. А в Европа не е така!- разпалено говореше Аексиев, но се усети и додаде тихо:
Не те насилвам! Решението ще си бъде твое, но те предупреждавам, че ще съжаляваш и аз не мога, а и няма да поискам повече да ти помагам!
Майка ти също ще бъде много разочарована. Тя толкова се зарадва, че най- после ще има възможност да те опознае, да ти се порадва...Чак не и се вярваше, че съм се съгласил и половин час ми благодари!
Помисли си!- каза бащата и се отправи към къщата с приведени рамене и бавна походка. От младежкия му ентусиазъм, нямаше и помен.
- Как, как да му кажа, че НЕ БИВА да има любовна връзка с Това момиче, че тя е... Ох, Господи!
Дани гледаше след него и съжали, че му развали хубавото настроение , но мисълта, че ще се раздели с Мери направо го побъркваше!
.............................................
следва
aza_9