Пожарно-пурпурен юли ме връхлита
и влита пръсти в моята коса
поли надигам, хуквам към брега му
вълна зеленоока съм, морето моята съдба.

През-солно дишам, пясъчно заливам
във фриволни дипли от воал-мечти,
с които нощем неколцина влюбени
мълвят по плажа, а луната спи.

Вълна съм, ревностно и бриза пазя
свободно шептещ в моето ухо,
любовните му думи в раковина
събирам  и разпръсквам над града.

А юли, пурпурно-пожарен
 прегръща ме, отпива страст от мен
непокорна съм, вълна зелено-крила
политам с него, към пристана му бял.