В този залез- ти ме погледни
както някога обичала си друг
и търсена в ръцете остани
а устните ми шепнат:
Господ сигурно е луд...
и сваляне на маски предусещат

докато усмивките не образуват скут
очите ни- на самота са труп
а после следва неочакваната вълна-
на последна мисъл
и спомените водят...

спомени за болка
а неизживяното
ще е погребано
със раждане в гърдите ни
на нещо нежно,
но сплотено!