Спираш ли се в моите сънища,

за да потърсиш стари ласки там,

или сред толкоз много пътища

все още търсиш своя храм –

може би изгуби се… не зная,

но безпътица във теб витае!

Спираш ли се в моите сънища,

пълни със спомени бледнеещи?

Не идвай в тях поне за мъничко,

защото мен не ще намериш ти:

може би ме няма… ще узнаеш,

че никой друг там не дохожда –

само ти… за обичта ми да мечтаеш!