Аз съм твой и ти си моя,

отминаха несгодните моменти,

за вечност готови сме след боя

и сглобихме разбитите сегменти.

Някога мечтаехме в зората,

не можехме дори да се допрем,

а после огряни от светлината

успяхме душите да сплетем.

Твое рамо бях, а ти - упора,

разчитахме един на друг,

бяхме себе си дори и в спора,

а ти не тръгна, а остана тук.

После ние заживяхме,

доволни и спокойни двама с теб,

маски пуснахме и замечтахме,

докато смъртта отне те със сонет.