Кой си ти, да ми разпъваш
на кръст Душата,
с отровни пръсти
да й мачкаш светлината.
Какво ти стори - милата,
освен, че те обичаше.
Любов ти даде искрена
и нищо не ти искаше.
Заливаше те с капки бисерни,
а ти - превърна ги във кал.
Със чувствата ми чисти
дяволска игра си си играл...
Не искам дори да те мразя,
за мен си вече никой.
Не искам Душата да товаря -
осъждам те на безразличие...

val