Пенсионерка съм. Инвалид съм и ходя с бастунче. Получавах пенсията си от банкомат, а от известно време ми я носят в Дома за стари хора, където живея.
           Помня, беше понеделник. Сутринта взех такси и отидох в града. Извърших процедурата в близкия банкомат, но ударих на камък. Парите още не бяха преведени. Опитах още на два - три апарата, резултатът бе същият. Влязох в банката, но и там нямаше пари. Седнах на един стол в салона и зачаках. Всички служителки бяха млади жени, елегантно, но скромно облечени. Една от тях беше много любезна. Усмихна ми се, взе личната ми карта и направи проверка няколко пъти. Държах на всяка цена да си получа пенсията, защото не ми се искаше на другия ден пак да плащам за такси или да моля някого да ми направи тази услуга. Часовете се нижеха един след друг, а парите закъсняваха. Търпеливо изчаках пет часа и накрая се зарадвах. Веднага при мен дойдоха и отговорничката, и Светозара, младото момиче, за което вече споменах. Предложиха ми кола и въпреки моите протести, ми помогнаха. Бях вече много изморена и накрая се съгласих. Тръгнахме. Моята много приятна шофьорка, Светозара, натисна копчето на радиото. Разнесе се приятна класическа музика. Неволно леко се усмихнах, но тя сякаш прочела мислите ми, отговори:
            - Не е чалга, нали? – и продължи – Слушам и народна музика. В нея има много от живота на бабите и дядовците ни, за труда и за любовта им… Аз и моите колеги не обичаме чалга. Тя е временно явление и ще отшуми като нещо ненужно...
            Заговорихме се. Разбрах, че има средно специално образование, но мечтае да учи информатика и ще го направи, но първо ще поработи. Баща й бил болен и му купували скъпи лекарства. Била най-голямата от три сестри и трябва да се грижи за тях. Не искаше да е в тежест на родителите си... После се усмихна и каза:
           - Моите съученици заминаха за други страни. Аз нямам възможност, а и тук ми е добре. Свикнала съм с природата. Обичам традициите и родния град… Тук са най- близките ми хора. Какво ще правя без тях на чуждо, непознато място?
           Пристигнахме. Тя беше на работа и нямаше време нито да я покана у нас, нито да я заведа и почерпя в барчето. Само й благодарих и се разделихме.
           Не обичам да оставам длъжница някому. Така се случи, че наскоро трябваше да изпратя едни пари и отидох в същата банка. Всички ме посрещнаха като стара, много близка позната. Аз им подарих по една моя книжка със стихотворения и луксозна кутия с бонбони, да се почерпят за мое здраве и в израз на голямата ми благодарност към всички. Топлото им отношение и внимание така ме бяха развълнували,че ми стана мило и много приятно…
            След това се почувствах гузна и виновна пред тези мили момичета. Вечер се събирахме в една от залите в Дома и одумвахме младите хора. Слагахме всички под един знаменател. Мислехме, че са невъзпитани, разхайтени и само чалга слушат. После критикувахме и певиците с разголени тела, които крещяха тия песни…
            Грешях и затова една вечер, когато пак се бяхме събрали и пак стигнахме до тази тема, аз разказах на бабите и дядовците какво ми се беше случило в банката и за симпатичните, много внимателни и любезни служителки, за момичето, което ме беше довело до Дома. Всички замълчаха и се замислиха. Струваше си! Трябваше да разберем, да повярваме, че днешните млади хора са такива, каквито сме били и ние на младини, че и те са възпитани и грижовни, че и те имат мечти. Само дето техните мечти са различни от нашите. Науката се развива с бързи темпове, навлязоха нови технологии и младите хора сега мечтаят да ти усвоят и да са в крак с времето на техническия прогрес. Не може заради една болна овца в стадото да казваме, че  цялото стадо е болно и калпаво. И реката влачи по повърхността боклуци, но на дълбоко водата е чиста и силна и се стреми към голямата си цел - морето…
           Затова сега съм готова да застава срещу всеки, който хули и хвърля кал върху младите хора и да ги защитавам. Нужно е само условията на живота да се подобрят, та младите хора да не гледат към чужбина, а успешно да се реализират в любимата си страна, където всичко им е близко и родно, да отдадат знания, сили и младежки ентусиазъм за нейния възход и процъфтяване.