И тази сутрин Диана се събуди като под команда- точно в седем въпреки, че не беше необходимо. Все още беше във ваканция и не трябваше да ходи в школата.
Протегна се и пораздвижи пострадалия си крак, но не усети острата болка от вчера. Стана и наметна халата върху леката си нощница, усетила утринен хлад.
В банята докато беше под душа, който със силната си струя масажираеше като с нежни пръсти цялото и тяло, от което зърната на гърдите и набъбнаха, тя си спомни докосването от ръцете на Алексиев по бузата И и потръпна от удоволствие.
- Господи, какво ми става?!- спря душа и бързо облече хавлията. Отиде до огледалото и се взря в отражението си. Изглеждаше подмладена с поруменялата си бяла кожа и блестящи очи...
- Хей, момиче, опичай си ума! Твоята цел е да разделиш Мери от Дани, но не за да имаш авантюра с баща му! Не забравяй това!
Изми си зъбите и бързо излезе, за да си направи кафе.
Влезе в кухнята и остана като закована до вратата.
Кухнята ухаеше на току що сварено кафе и на лимонов кейк. Масата беше подредена за закуска, гореше ароматна свещ, а в малка вазичка се усмихваше една жълта роза.
В този момент зад гърба и се отвори външната врата и на прага застана Мери с найлонова торбичка в ръка.
- Къде си ходила толкова рано, Мери?- учудена попита Диана, защото сутрин тя спеше до късно и с усилие я изкарваше от леглото.
- Ходих до пазарчето да купя плодове за закуска. А ти как си, мамо? Как е кракът ти?
- Благодаря, добре съм! Вече не ме боли много и не куцам. Какъв е поводът, че си направила кейк и кафе рано сутринта?
Мери се загледа в майка си и, за кой ли път, се възхити от красотата и младежката и свежест.
- За тебе, мамо! Моля те да ми простиш за вчерашното ми поведение! Не мога да понеса, че толкова много си разочарована от мен- тихо, почти шепнешком изрече Мери, гледайки я с пълни със сълзи очи- Прости ми, мамо!
Диана я взе в прегръдката си и нежно я залюля, обсипвайки главата и с целувки.
- Прощавам ти, момичето ми!
И аз ти искам извинение, че не ти се обадих предварително! Просто забравих, че вече не си дете, а пълнолетна, малка жена.
Двете се разсмяха и щастливи седнаха да закусят.
- Мери, имам една идея. Искам да ти предложа, да прекараме няколко дни в Родопите, в къщата на моите родители, заедно с твоя приятел Даниел. Да се поопознаем взаимно... Какво ще кажеш?
- Наистина ли!? Но нали не искаше да дружа с него?
- Направих грешка, мила! По- важно е какво искаш ти! Нали ти ще живееш своя живот, а не аз! Съгласна ли си?
- Страхотно! Веднага ще му кажа!
- Чакай малко! Ще се обадя на леля Зорка да отиде и да приведе в приличен вид къщата и двора. Не сме ходили там от зимната ваканция и сигурно всичко е прашасало, а двора е обрасъл като гора.
- О`кей! За ден- два ще се справи ли?
- Сега ще говоря с нея и ще ти кажа- Диана стана и тръгна да позвъни на лелята.
- Ти оправи масата и ако искаш, обади се на Дани,за да разбереш и неговите планове.
- Добре!
\"Надявам се, това градско чедо, свикнало всичко да му е наготово, като се сблъска със селските условия като разбере, че дори баня няма и ще се мие навън на двора и ще се къпе със слънчева вода, да се откаже от Мери, която обожава простичкия начин на живот и селото! А Мери ще види колко са различни и ще се увери в думите ми, че няма да могат да са щастливи заедно!\"- с усмивка си помисли Диана и се отправи към спалнята си.
...............................................................................
Дани не спа добре и се събуди много рано. Хиляди мисли не му даваха покой. От една страна- признаваше, че ако изпусне тази възможност, дълбоко ще съжалява. От друга, не можеше да си представи как ще живее без Мери! Ако можеше и тя да дойде с него...
От мислите му го изтръгна звънът на мобифона. Взе го от шкафчето и погледна да види кой го търси толкова рано.
Мери!!! Сърцето му заби забързано - Ало?...
.............................................................................
Мария почука леко на вратата на маестрото и се наведе да остави подноса със закуската на масичката пред нея, но чу стъпки по стъпалата и се извърна. Беше Иво- по спортни гащета и потник, плувнал в пот, той идваше намръщен като тъмен облак към нея. Явно е ходил на сутрешния си крос, помисли Мария.
- Добро утро, господине! Закуската Ви!
- Отнеси я в градината! Ще си взема душ и идвам.
Мария го изгледа учудена от неучтивостта му, необичайна за него и тръгна надолу с подноса.
- Добро утро, Мария! Къде е татко? Защо връщаш подноса, да не е излязъл?
- Току що влезе да си вземе душ и ще закуси в градината.
- Моля те, сервирай и моята закуска там!- каза усмихнат Дани и влезе в спалнята си.
След петнадесетина минути двамата- баща и син, седяха на пейката в градината и пиеха кафе.
- Много приятна сутрин!- подхвърли Дани.
Баща му нарочно лапна голямо парче кейк, за да не отговори. Беше му сърдит.
- Татко, тази нощ почти не спах от мисли. Прав си, че не бива да изпускам възможността да следвам в Милано. Но...
- Разбирам те, момче- любов!
- Наистина ли ме разбираш?
- Ти да не си въобразяваш, че съм се родил такъв - Баща! Нали и аз съм бил дете, а после- хлапак с обелени колене и бръмбари в главата, и младеж като тебе, влюбен до уши в най- хубавото момиче на света, което след няколко години вече не ми се струваше такава принцеса, каквато си я бях измислил! Но тогава си мислех, че светът ще свърши за мен, ако не съм с нея!- усмихна се баща му на спомените си.
-Разбрах какво се опитваш да ми кажеш- каза разстроен Дани- но с мен и Мери това няма да се случи! Тя е изключителна!
Иво го изгледа и тъкмо щеше да възрази, една мисъл проблесна като светкавица- \"Той цяла нощ е мислил и вероятно е стигнал до някакво решение!\"
- Дани, ти си на 19 години- пълнолетен! Няма да ти подсказвам АЗ какво да правиш с живота си, но обмисли спокойно всички \"за\" и \"против\", преди да вземеш решение!
- Добре де! Реших да не пропускам възможността!... Но те моля да дойдеш с мен в Родопите на няколкодневна почивка! Майката на Мери е родом от там и Мери ми се обади, че имам покана от майка и да отида с тях, за да се запознаем.
Ела с мен! Там ще опознаеш Мери и ще разбереш, че е чудесно момиче! Аз ще и обясня, че ще замина, но връзката ни няма да бъде прекъсната и ще се виждаме... А може по- късно и тя да дойде...
Иво едва не се задави с кафето като чу новините.
\"Благодаря ти Боже! И синът ми ще замине, и ще се раздели със Мери, и аз ще се срещна отново с Диана...\"
Прокашля се да прочисти гърлото си, а и да спечели малко време, за да овладее обзелото го вълнение и каза:
- Много се радвам на решението ти, синко! Гордея се с теб! Колкото до почивката, с удоволствие приемам! Родопа е прекрасна планина!- усмихна се и стана.
- А сега ме извини, но имам работа. Приятен ден, Дани! Иво тръгна, подсвирквайки си някаква весела песничка, а Дани го гледаше усмихнат и доволен.
Влезе в кабинета и като видя, че минава девет, реши че е възможно Диана да е отворила компютъра си. Ще и поднесе горещата новина, че планът му е вече в ход и Дани ще замине за Милано! - и включи лаптопа-
Но няма да и казва, че и той ще отиде с него на тази почивка в Родопите. Трябва да предупреди и Дани да не се изпусне пред момичето. Ще бъде изненада!
..................................................
следва
aza_9