Аз те срещам
                   сега
като взрив
            в тишина,
ти отнемаш
  шума на вълните.
И те гледам
                в очите,
сякаш ти си,
                   но не,
Някой нещо
      от нас ни отне.
Пак те гледам
                    сега,
бавно пада
                  снега,
уж си ти,
  а са други очите.
И стоя
           и се питам
как можахме
               в нощта
да погубим
       мечтаното Да.