Аз те срещам
сега
като взрив
в тишина,
ти отнемаш
шума на вълните.
И те гледам
в очите,
сякаш ти си,
но не,
Някой нещо
от нас ни отне.
Пак те гледам
сега,
бавно пада
снега,
уж си ти,
а са други очите.
И стоя
и се питам
как можахме
в нощта
да погубим
мечтаното Да.