Като далечен ек отекват
думите ти във ума ми-
в нощта преливат ласки
и промъкват се в съня ми.
С топъл шепот
пропиваш лунното ми тяло.
Изгаряш кожата ми като въглен-
събираш парченцата във цяло.
И с тихи стъпки доближаваш-
по-тих от тишината.
И не с ръце, а с обич
разсъбличаш ми душата.